Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Единият от мъжете погледна нагоре, посочи към него и викна:

— Серьожа!

Изведнъж Меткалф усети удар по врата изотзад. Той се обърна и видя нападателя, брадат мъж с дивашки поглед, който размахваше лост. Хвърли се върху него с цялата си тежест, притисна го към земята, измъкна лоста от ръцете на брадатия и удари главата му в пода. Нападателят издаде сърцераздирателен вик. Меткалф заби коляното си в корема на мъжа и му изкара въздуха.

— Кой си ти? — попита Меткалф. — Със сигурност не си от проклетото НКВД.

Брадатият изстена.

— НКВД ли? Да не съм гаден чекист като теб. А ти да не си проклето ченге?

Дочу трополене на стъпки върху металните стъпала на стълбата. Извърна глава и видя един от дрипавите скитници от мраморната зала с насочен малък старовремски револвер „Галан“ от деветнайсети век.

— Махни се от него, чекист, или ще те гръмна в главата! — изръмжа скитникът.

Меткалф извади своя „Смит и Уесън“ и го насочи, без да продума и без да пуска брадатия.

— Свали тая стара бракма — каза Меткалф — или оставаш без очи.

Скитникът върху металната стълба продължаваше да държи оръжието, но то трепереше в ръцете му.

— Пусни Серьожа — викна той.

— Ще пусна Серьожа, но ти пусни проклетата играчка. После ще поговорим. Нужна ми е вашата помощ. Не съм чекист. Иначе щях да имам „Токарев“, не „Смит и Уесън“. Не виждаш ли кръвта на рамото ми?

Меткалф забеляза, че скитникът се разколеба и продължи да говори.

— Опитвам се да се скрия от гадните милиционери и доколкото виждам, при вас има място за още един човек.

— Но кой си ти?

Няколко минути по-късно Меткалф се разположи край огъня при четиримата руснаци. Мъжът на име Серьожа имаше грозна рана на челото.

Меткалф бе свалил ватенката си и притискаше раната от куршума с мръсен парцал от чаршаф, който му даде човекът със стария револвер и който изглеждаше старшият на групата. Меткалф им каза, че идва от Украйна, че е участвал в провален обир и че сега се укрива от милицията в Москва в тунелите на метрото.

— Ами вие? — попита той. — Откога живеете тук? И какво е всъщност това място?

— Бомбоубежище — отговори единият от мъжете, който се представи с името Аркадий.

Меткалф го изгледа невярващо.

— С тоя мрамор?

— Защо лидерите да страдат? — каза Аркадий и запали цигара. Предложи една на Меткалф, но той отказа. — То е част от комплекса Метро-2. Спецтунелът.

— Специалният влак за спешни нужди, предназначен за партийния елит — каза Меткалф, кимайки.

Беше чувал слухове и беше чел разузнавателни доклади от Москва, че се строи тайна система под земята, по която лидерите да бъдат отвеждани в подземен град.

— В безкласовото общество някои са по-равни от другите — измърмори Аркадий с ледена усмивка.

— Има ли още бомбоубежища?

Аркадий и останалите се засмяха.

— Цяло чудо е, че горе сградите не са се срутили от дълбаенето под земята — каза мъж със сива брада и излъчване на професор, облечен в дрипаво черно палто. — На дванайсет нива под тунелите на метрото, на дълбочина стотици метри има огромна мрежа от бункери и тайни тунели за Сталин и неговата банда. И всичко е построено с робски труд.

— Аз пък си мислех, че всичко се строи от комсомолци доброволци — обади се друг с дрезгав глас.

Останалите прихнаха да се смеят.

— Комсомолците доброволци бяха само за снимките във вестника — каза професорът. — Тунелите бяха изкопани в замръзналата земя от затворници само с кирки и лопати.

— Е, още от царско време се копае под града — намеси се Аркадий. — Иван Грозни е имал камера за мъчения дълбоко под основите на Кремъл, а работниците са били избити, за да се опази в тайна. Неговият дядо дори е заровил безценната си библиотека, колекция от средновековни еврейски и византийски ръкописи някъде тук, долу, в саркофази като египетските, за да я запази. Досега никой не я е открил.

— Прочутата изгубена библиотека на Иван Грозни й викат — обясни професорът. — Защото Иван Грозни я намерил, но после отново я скрил. А нашият Иван Грозни — Сталин, е наредил под Москва да бъдат изкопани масови гробове. Милионите руснаци, които изтребва, трябва да бъдат заровени някъде, нали така?

— А бомбоубежищата на Сталин кога са построени? — попита Меткалф.

— Започнати са през 1929 година — отвърна Аркадий. — Още ги строят.

— Сталин очаква Москва да бъде нападната.

— Естествено.

— Но този пакт с нацистка Германия…?

— Сталин винаги очаква война! Той непрекъснато си мисли, че ще го нападнат. Говори за капиталистическа блокада, за врагове, които искат да задушат детето на болшевизма в люлката му.