Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Какво искаш да кажеш?

— А може би е съвпадение. Не спирам да мисля за Тристан и Изолда. Не забравяй, мили мой, че Тристан се среща с Изолда, защото е ранен. Тя лекува раната му.

Меткалф стисна зъби, докато Лана го превързваше.

— Тя е била вълшебна лечителка като теб. — Той отпи от силния чай. — За нещастие, доколкото си спомням, раната му е била смъртоносна.

— Той е раняван два пъти, Стива. Първия път в битка с любимия на Изолда, когото убива, но раната му не може да зарасне. Само вълшебната лечителка Изолда може да го спаси и той я потърсва. Когато тя научава, че Тристан е убил годеника й, се опитва да му отмъсти. Тогава обаче очите им се срещат и оръжието пада от ръката й.

— Точно като в живота, а? — каза Меткалф саркастично. — После Тристан отново е ранен, в друг дуел, но този път Изолда не може да го спаси и те умират заедно и се пренасят във вечността. В света на балета и операта това се нарича щастлив край, доколкото знам.

— Разбира се! Защото вече никой не може да ги раздели, глупчо! Любовта им сега е безсмъртна.

— Ако това е щастлив край, кажи ми какво е трагичен — попита той, хапвайки от пирожката. — Вкусно.

— Благодаря. Трагедия е това, с което живеем всеки ден — каза Лана. — Трагедия е всекидневието в Русия.

Меткалф поклати глава с усмивка.

— Нещо намекваш?

Тя примигна с умишлено театрален жест, демонстриращ наивност.

— Нищо не намеквам, Тристан. Искам да кажа, Стивън. Само това, че раната на Тристан е дълбоко в него — чувството му за вина, че е извършил кръвопролитие. Това е именно раната, която никога не може да се излекува.

— Сега съм сигурен, че се опитваш да ми кажеш нещо — прекъсна я Меткалф.

Тонът му бе закачлив, но чувстваше болка, която нямаше нищо общо с раната му.

— В Русия вина и невинност се преплитат, както преданост и предателство. Има виновни, има и такива, които са в състояние да чувстват вина — но те не са едни и същи.

Меткалф я погледна с любопитство и преглътна с мъка. У нея имаше дълбочина, осъзна той, която едва сега започна да разгадава.

Лана му се усмихна тъжно.

— Говори се, че човешката душа е тъмна гора, знаеш ли. Някои са по-тъмни от други.

— Толкова руски звучи — каза Меткалф. — Трагично до мозъка на костите.

— А, вие, американците, обичате самозалъгването. Убедени сте, че с каквото и да се захванете, все ще се получи нещо добро.

— Докато вие, руснаците, непрекъснато си мислите, че каквото и да правите, нищо добро не може да очаквате. Нищо.

— Не — отговори му тя уверено. — Всичко, което знам със сигурност, е, че нищо не става по план. Нищо.

— Да се надяваме, че грешиш.

— Имаш ли още документи за мен? — попита тя, забелязвайки добре запечатания пакет във ватенката, която лежеше с хастара нагоре върху кухненската маса.

— Последният пакет — отговори Меткалф.

— Последен? Той няма ли да се зачуди как така изведнъж изворът е пресъхнал?

— Възможно е. Но можеш да му даваш тия на части.

— Да. Така ще му се стори по-достоверно. Но когато свършат, какво да му обясня?

— Кажи му, че си учудена. Че нямаш представа защо изведнъж той е престанал да носи документи вкъщи, но че няма как да го попиташ. Ще изкажеш предположение, че вероятно мерките за сигурност са засилени и не му позволяват да изнася секретни документи извън кабинета си.

Тя кимна.

— Трябва да се науча да лъжа по-добре.

— Понякога е полезно умение. Това е неприятната истина.

— Има една стара руска поговорка, че ако се сражаваш твърде дълго с дракон, се превръщаш в дракон.

— Има една американска поговорка, според която всеки глупак може да каже истината, но е нужен талант, за да излъжеш.

Тя поклати глава и тръгна да излиза от кухнята.

— Трябва да се приготвя за театъра.

Меткалф извади джобното си ножче и разряза целофанената опаковка. От Корки нямаше никакво писмо. Той бързо разлисти документите, чудейки се дали Лана въобще ги поглежда, преди да ги предаде. Тя беше много по-умна и прозорлива, отколкото той смяташе.

Ами ако ги четеше? Какво щеше да разбере? Меткалф я уверяваше, че всички данни са отделни парченца от пъзел, който щеше да покаже на нацистите колко слаба, следователно покорна, е Русия. Тя щеше да се убеди от документите, че той й казва истината.

Дали беше достатъчно прозорлива политически да разгадае подтекста на посланието, което предаваше на нацистите: Русия е беззащитна, следователно лесна мишена за германско нашествие. Безпокоеше се. Но тя с нищо не показваше дали разбира, че я подвеждат. Беше рискована игра, в която Корки го накара да участва, рискована на много нива. Хвърли бърз поглед на документите и изведнъж нещо привлече вниманието му. Беше страница с безсмислени на пръв поглед букви и цифри. Осъзна, че е код. Разгледа го по-внимателно и забеляза групите от по пет числа, както и идентификатора, с който започваше трансмисията. Беше код.