Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Стана, облече халата и слезе долу. Всичко бе, както го бе оставил, само че по-подредено. Зарадва се, че запази мебелите на предишния собственик. Те бяха удобни, по тях имаше много дърво и създаваха особен уют.

Прекоси стаята към вратата за кухнята. Тя бе безупречна, всичко бе в съвършен ред. Изпита признателност към мисис Олкът — суровата външно, но приветлива икономка, която бе наследил заедно с къщата.

Запари си кафе и го отнесе в кабинета си. Това бе кабинетът на предишния собственик — стая в западната част на къщата с огромни прозорци с изглед към градината, цялата в лека дъбова ламперия.

Кашоните с документацията от Нюрнбергския процес бяха внимателно складирани в ъгъла до вратата до ксерокопирната му машина. Сигурен бе, че не ги бе оставил в този вид; бе ги разгръщал напосоки, разхвърляйки листа по пода. Почуди се кой си бе дал труда да ги подреди и опакова отново. Пак се сети за мисис Олкът. А може би Джош и Тони са се отбили насам, мъчейки се да възстановят още една страна от живота му?

Кашоните щяха да останат в ъгъла. Книгата за Нюрнберг можеше да почака. Сега му предстоеше друго. Отиде до продълговатата маса под най-крайния прозорец. Всичките му необходими принадлежности бяха тук. Два жълти бележника вдясно от телефона, подостреният молив в металната чаша. Пренесе ги до голямата маса за кафе пред коженото канапе и се настани. Започна без колебание. Мислите му се лееха бързо.

„За Антъни Морган, редактор

В пролога известна фигура от военните среди — приятен човек — се връща от обиколка из Югозападна Азия. Възнамерява открито да провокира Пентагона, представяйки доказателства за прекомерно раздути доклади за несъществуващи военни успехи, както и доказателства за некомпетентност и корупция сред най-висши командни среди. Жестоки кръвопролития настъпват в резултат на непригодността и измамите в Сайгон. Неколцина от колегите му, които са в течение на намеренията му, го съветват да се откаже, твърдейки, че е избрал пагубен момент. Той отвръща, че е пагубен начинът, по който се води войната.

При военния пристига непознат, който му предава някакво съобщение, отнасящо се до събитие в неговия живот от преди много години. Събитие, резултат на временно разстройство, изключителен стрес, но все пак за действие с неблагопристоен, дори непривичен характер, чието разкритие би дискредитирало военния, би разрушило репутацията и кариерата му, тези на жена му и на цялата фамилия.

Безсилието и отчаянието на военния достигат връхната си точка, когато от Сайгон пристига доклад за най-огромните човешки загуба от месеци насам. Моментът на решението настъпва. Разкъсван от угризения, в крайна сметка той се подчинява на повелята на непознатия.

Изважда папка документи от чантата си с разобличителните сведения, набрани от Югозападна Азия, смачква ги и ги изгаря в камината.

Промяна на сцената. Виждаме как непознатият влиза през грамадните сводести врати на ФБР. Влиза в кабинета си и изважда папката с досиета на военния. Затваря я в чекмеджето и заключва. В средата на чекмеджето се вижда табела:

А — Л — собственост на директора“

Питър се облегна на дивана и прегледа написаното. Чудеше се дали Макандрю би се познал. Доколкото бе успял да го опознае, поддаваше се на романизиран портрет. Отсъствието на генерала щеше жестоко да се почувствува в Пентагона. Но не от Пентагона.

„В уводната глава са представени четири-пет влиятелни хора от правителството и вън от него, в различна степен жертва на насилствено изнудване. Изнудвачите изискват само мълчаливо съгласие. Ръководители на законни организации, представящи недоволни, онеправдани или малцинства, са подложени на атаки. Обвинения, базирани на далечни асоциации, инсинуации, слухове или скалъпени доказателства се хвърлят срещу недоволните, парирайки тяхната дейност. Страната е на път да се превърне в полицейска държава.“

Питър спря, поразен от думите: Далечни асоциации, инсинуации, слухове и скалъпени доказателства. Това бяха думите на Филис Максуел. Той продължи да пише:

„Главният герой ще се отличава от обичайния герой в подобни романи. Той ни се представя като приятен човек над четиридесетте, адвокат със съпруга и две-три деца. Нарича се Александър Мередит. Късно процъфтява в кариерата, отскоро е осъзнал заложбите и възможностите си. Пристига във Вашингтон с временно назначение в Министерството на правосъдието. Работи в областта на криминалното право. Стриктен човек с широки познания и култура.