Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Повикан е в министерството, за да провери от правна гледна точка действията на някои отдели на ФБР — работа, налагаща се от тревожно растящия брой на съмнителните методи, използувани от някои агенти на ФБР. Публично се говори за неоснователни обвинения, за незаконни обиски, за увеличаващ се брой неоправдани арести. Министерството на правосъдието е сериозно загрижено, че се вършат конституционни нарушения.

Мередит работи във Вашингтон вече година и от рутинните му служебни проучвания изникват зашеметяващи открития.

В рамките на ФБР в пълен ход върви секретна операция, чиято цел е да се набират компрометиращи сведения за широк кръг от хора на значими постове и частни лица. Мередит прави връзка с няколкото вестникарски истории за влиятелни личности, извършили неочаквани постъпки, и имената, които е изровил от Бюрото. Това са все жертвите, описани в първата глава. Два случая са удивителни. Първият е съдия във Върховния съд — човек, когото Хувър нескрито ненавижда, — който неочаквано се оттегля от съдийската скамейка. Вторият е негърски лидер в борбата за граждански права, публично заклеймен от Хувър. Той е намерен мъртъв, самоубийство.

Разтревожен от тези факти, Мередит започва да търси конкретни доказателства за незаконните действия на ФБР. Спечелва благоразположението на оперативни работници, приближени до Хувър. Преструва се, че им съчувствува. Рови все по-дълбоко и новите открития го ужасяват още повече.

Начело в Бюрото стои малко ядро от фанатици, сляпо предани на Хувър. Те провеждат неговата политика и следят изпълнението на заповедите на Хувър с пълното съзнание, че много от действията им са незаконни. Мередит открива, че съществува човек, назначен като агент в Ла Джола, Калифорния, който действува като най-доверено лице на Хувър. Винаги се появява, когато някоя видна личност извършва необяснима постъпка. Външността му съвпада с описанието на непознатия от пролога.“

Чансълър остави молива и допи кафето си. Помисли си за Алан Лонгуърт, довереника на Хувър. Лонгуърт си оставаше загадка. Ако приеме предположението, че угризението за стореното спрямо Хувър предателство бе довело бившия агент в Малибу, то защо тогава той излагаше на риск положението си в Хавай? Защо бе нарушил обещание, което можеше да му струва живота? И защо в крайна сметка бе препратил Питър към Даниъл Съдърланд, който моментално идентифицира бившия агент на ФБР?

Нима чувството за вина го бе завладяло така всецяло, че бе заличило личния интерес? Нима потребността му от разплата бе толкова силна, че нищо друго за него нямаше значение? Така излизаше. Но междувременно той не се бе поколебал да разруши живота на Макандрю. И понеже това бе дело на Лонгуърт, Чансълър не се поколеба да включи образа му в романа.

„Мередит трупа необходимите сведения. Те са чудовищни. Джон Едгар Хувър е събрал няколко хиляди досиета на най-влиятелните хора в държавата. Те съдържат всевъзможни слухове, полуистини и лъжи. И след като само неколцина смъртни са светци, досиетата гъмжат с факти от най-унищожително естество. Сексуалните апетити и отклонения са най-детайлно проучени и тяхното публично изнасяне би разсипало живота и кариерата на стотици мъже и жени, които иначе се държат отговорно и безупречно.

Съществованието на тези досиета представлява заплаха за страната. Но най-кошмарното е, че Хувър ги използува. Той систематично се намесва в живота на стотици граждани, чиито политически убеждения и действия са в разрез със собствените му възгледи, и ги заплашва да изложи наяве личните им слабости и грешки, ако не се оттеглят от заеманите от тях постове.

Мередит знае, че трябва да получи отговор на най-тревожния въпрос: сам ли действува Хувър, или има свои съдружници? Защото ако той е създал пакт от свои идеологически съмишленици от сферите на разузнаването, то Конгресът, Белият дом и цялата страна са на път към катастрофа.

Мередит решава да сподели своите открития с един помощник-министър на правосъдието. От този момент нататък животът му става практически непоносим. Помощник-министърът е съвестен и отговорен човек, но изплашен. Той се превръща в оръжие; някои от неговите подчинени донасят на ФБР за доклада на Алек. Помощник-министърът прибира доклада и прави един-единствен смел ход — предава го тайно на един сенатор.“

Питър се облегна назад и се протегна. Имаше прототип за сенатора. Преди по-малко от година той бе водещ кандидат в предизборната кампания от неговата партия. Милиони оставаха като омаяни от пламенната чистота на очите му. Президентът-титуляр не можеше да се мери с неговата ясна мисъл, с дълбочината на прозорливостта, със способността му да общува и да увлича. Неговите разумни и улегнали възгледи по редица въпроси предизвикаха вълна от възхищение из цялата страна. И после изведнъж нещо стана с него. Само за няколко минути в едно снежно зимно утро цялата борба внезапно пропадна. След една невъздържана реч, самоубийствено произнесена от изтощения сенатор, той бе дисквалифициран.