Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Журналистическите кръгове са убедени, че е укрил унищожителни сведения от комисията Уорън. Един господ знае колко жестока е тази информация. Тя би могла да обърне хода на следствията в Далас, в Лос Анджелос и Мемфис. Никога няма да узнаем истината.

Подробно разказа какви електронни и телефонни подслушвателни апаратури използувал Хувър. Методи, достойни за Гестапо. Нямало неприкосновени: и настоящи, и потенциални врагове — всички държал в шах. Магнитофонни записи се презаписвали и редактирали; обвиненията се изготвяли въз основа на далечни асоциации, инсинуации, слухове, сплетни и скалъпени доказателства.

В разпалената й реч Питър долови раздразнение, предизвикано не само от обичайно презрение. С вечерята пиеше вино, после пи коняк. Когато привърши, известно време помълча, после насила се усмихна. До голяма степен гневът й се разпалваше от алкохола. Владееше се, но не бе напълно трезва.

— Вие ми обещахте нещо. А аз обещах да не го печатам. Върху какво работите? Нов „Контраудар!“?

— Нещо близко, струва ми се. Роман, основан върху предположението, че Хувър е убит.

— Възхитително. Но неправдоподобно Кой би се осмелил?

— Някой, който е имал достъп до неговите лични досиета. Затова ви попитах, има ли свидетели за изгарянето или накъсването на неговата документация? Човек, който с очите сн да е видял, че са изгорени?

Филис стоеше като закована, очите й не се отделяха от Чансълър.

— И… и ако не са били унищожени?

— Това е предположението, върху което работя. Условно.

— Какво точно имате пред вид? — Гласът изведнъж стана студен и някак си безжизнен.

— Този — условно, — който е убил Хувър, сега притежава неговите досиета и е способен да извършва същите издевателства, както и самият Хувър. И не само способен, но той действува активно. Установява контакти с влиятелни хора, насила ги заставя да му се подчинят. Хувър бе маниак на тема секс, така че сексуалните занимания на хората са едно от силните му оръжия. С него винаги постига целта си. Елементарно, но резултатно изнудвачество.

Филис се отпусна на облегалката, дланите й останаха опрени на масата. Питър едва долови въпроса й:

— С шепот по телефона, така ли, мистър Чансълър? Кажете ми, това не е ли някаква кошмарна шега?

— Кое?

Тя го гледаше с широко разтворени очи, пълни с неописуем ужас.

— Не, не може да бъде — продължи сама със същия студен и далечен глас. — Аз бях тук, във фоайето. Сама реших да ви заговоря… Аз ви видях, не вие…

— Филис, за какво става дума?

— О, боже, почвам да губя разсъдъка си…

Той се пресегна и взе ръката й в своята. Тя бе студена, трепереща.

— Хайде, стегнете се. — Той се усмихна успокоително. — Май последното питие дойде в повече.

Тя присви очи:

— Наистина ли ме намирате привлекателна?

— Разбира се!

— Искате ли да се качим в стаята ви?

Той я погледна, мъчейки се да проумее:

— Не трябваше вие да предлагате!

— Не ме искате, така ли. — В думите й не се съдържаше въпрос.

— Напротив… мисля, че много ви искам…аз… Изведнъж тя се наведе към него, стисна ръката му почти жестоко и троснато отсече:

— Заведете ме горе!

Тя седна на леглото грациозно, но колебливо. Питър хвана ръката й, притегли я към себе си. Усещаше влагата на сълзите й. Тя се притисна силно към него и Питър изживя най-странното си сексуално общуване с жена — в следващите минути той, смутен, объркан, недръзващ да поиска обяснение, любеше в същност едно тяло, податливо, но и абсолютно отчуждено. Като че беше мъртво.

Когато всичко свърши и той се отдръпна от нея, погледът, който й отправи, съдържаше не само учудване, а и съчувствие. Вратът й беше като скършен, лицето — зарито във възглавницата. Изпод спуснатите й клепачи се ронеха сълзи. Разтърсваха я сдържани ридания.

Той протегна ръка и докосна косата й. Тя потрепера и зарови лице още по-дълбоко във възглавницата. Гласът й прозвуча напрегнато:

— Лошо ми е. Ще повърна.

— Няма нищо. Искаш ли чаша вода?

— Не. — Тя извърна към него размазаното си от сълзи лице. Без да отваря очи, закрещя и гласът й изпълни стаята:

— Сега поне можете да им кажете! Сега можете да им разкажете!

— От коняка е — прошепна той. Това бе всичко, което му хрумна да промълви.

Чансълър чу първо птиците. Отвори очи и прикова поглед в прозорчето на тавана, вградено между тежките греди на спалнята му. Светлината се процеждаше между високите дървета.

Беше в къщи. Сякаш не се бе връщал от години. А тази сутрин бе необичайна. Първата сутрин в живота му, когато искаше да работи в собствения си дом.