Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Нима при стенографията използувате членуване?

— Още една причина да откажа!

— Къде ще вечеряте?

— Имам ангажимент — колебливо отговори Филис.

— Ке ви вярвам.

— Защо?

— Не сте погледнали досега часовника си. Една организирана жена винаги се консултира с часовника си, когато е канена на вечеря.

— Не всички жени си приличат, млади момко.

Питър се пресегна през масата и закри с длан китката й.

— В колко часа е ангажиментът ви?

При докосването му тя се вцепени. После бързо продължи играта.

— Това не е честно.

— Нищо, в колко часа?

Тя се усмихна и притвори очи.

— В осем и половина.

— Тогава забравете за срещата си. — И оттегли ръката си. — Той ви е чакал и си е отишъл. Сега ще трябва да вечеряте с мен.

— Вие сте непоправим!

— Да вечеряме тук, нямате нищо против, нали?

Тя отново се поколеба.

— Добре.

— Предпочитате ли друго място?

— Не, тук е добре.

— Може би няма да сме в състояние да направим разлика — засмя се той, като кимна към сервитьора да долее чашите им. — Знам, знам, че съм непоправим. Мога ли аз да ви задам няколко въпроса? Вие познавате Вашингтон по-добре от всеки мой познат тук.

— Къде ще водите записки? — И тя положи бележника си в скута си.

— Касетката се върти в главата ми.

— Това не е убедително. Какво искате да узнаете?

— Разкажете ми нещо за Джон Едгар Хувър.

При произнасянето на това име очите й остро и гневно се впиха в него. „И все пак в тях има нещо повече от гняв“, помисли си Питър.

— Той бе чудовище. Говоря лошо за покойник, но без ни най-малко угризение.

— Само лошо ли можете да кажете за него?

— За последните му години, да. Аз съм въз Вашингтон от шестнайсет години. Няма година, в която той да не е унищожавал някой човек с изключителни качества.

— Не е ли малко силно казано?

— Това съответствува на отношението ми. Аз го мразех. Виждах какво вършеше. Ако въобще съществува понятие „узаконен произвол“, то той бе негово олицетворение. Не всичко се знае за него. И мисля, че истината ще остане скрита.

— Защо?

— ФБР ще го закриля. Той бе негов властелин. Приемниците няма да позволят да се опетни паметта му. Боят се да не бъде опетнена кръвната им линия и са напълно прави.

— А как да ги спрат?

Филис презрително се изсмя.

— Вече го направиха. Чрез пещите, скъпи. Дребни роботи в тъмни облекла плъзнаха из цялата сграда на ФБР и изгориха всичко, което, макар и отдалече, би опетнило техния покоен предтец. Те се стремят да го канонизират в светец. Той е тяхната най-силна закрила. Това е вид бизнес, разбира се.

— Сигурна ли сте в това?

— Говори се — убедена съм обаче, че е слух, — че Клайд се появил в дома на Хувър още когато трупът не бил изстинал. Казват, че негови хора тръгнали от стая в стая с онези портативни машинки, конто унищожават всякаква документация.

— Клайд Толсън ли?

— Да, така нареченият Лалето. Каквото не изгорил, затворил в банка.

— Има ли свидетели?

— Допускам. — Филис млъкна. Сервитьорката се бе приближила към масата. Тя прибра празните чаши и постави нови, пълни. Питър погледна момичето.

— Можем ли да резервираме маса в ресторанта?

— Аз ще се погрижа за това, сър — отвърна момичето и се отдалечи.

— На името на…

— Зная, сър. Максуел. — Сервитьорката излезе.

— Потресен съм — усмихнато подхвърли Чансълър, като забеляза задоволството в погледа й. — Продължавайте. Има ли свидетели?

Вместо да отговори, тя се наклони напред. Плътта под разкопчаната й блузка пулсираше, когато гърдите й се извисяваха. Питър впи очи в тях. Но тя, изглежда, не забелязваше неговия интерес.

— Вие работите над книга за Хувър, така ли?

— Не за него и за неговия живот, макар че той самият играе важна роля. Нуждая се от възможно повече информация. Разкажете ми каквото знаете. После ще ви обясня, обещавам.

Тя започна да разказва във фоайето и продължи по време на вечерята. Това бе гневен разказ, гневът се подхранваше от професионализма й. Филис не публикуваше нещо, което не можеше да защити с факти, а тук документацията бе невъзможна въпреки живата истина.

Разказваше за сенатори, конгресмени и министри, които или трябвало да вървят по гайдата на Хувър, или да си навлекат неукротимия му бяс. Описваше как влиятелни мъже плачат със сълзи, принудени да мълчат, когато мълчанието им е противно. Аргументирано и разпалено описа действията на Хувър след убийството на двамата Кенеди и на Мартин Лутър Кинг. Държал се нагло и цинично, не криел радостта си и отричал всякаква отговорност.