Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Чансълър се наведе над масата и взе нов подострен молив.

„Мередит е подложен на вълна от психологически репресии. Всеки негов ход се следи; поставен е под непрекъснато наблюдение; телефонни обаждания — някои цинични, други със заплахи за физическа разправа — тормозят жена му. Агенти на ФБР разпитват децата му в училище и след училище. Автомобили неотлъчно дежурят пред входа на дома му, нощем прожектори шарят по стихналите прозорци. Всеки ден се превръща в кошмар, а нощите са още по-ужасни.

Целта е да се дискредитира личният живот на Мередит и да се постави под съмнение неговата професионална годност; той се обръща за съдействие към властта. Прави опит да се срещне с хората от ФБР, които го преследват. Стига дори до своя конгресмен. Но всичките му усилия да избегне терора, на който е подложен, пропадат. Докаран е до ръба на решението да подаде оставка. Дори помощник-министърът не иска повече да има нищо общо с него. Той самият е получил предупреждение. Злокобните пипала на Хувър са навсякъде.

Ще ви направи впечатление, че използувам името на Хувър. Както казват, говоря за покойника, без ни най-малко угризение…“

„Не «както казват» — помисли си Чансълър и спря за миг. — А както казва Филис Максуел.“

„…дори възнамерявам да го наричам и Злодея в книгата. Не виждам причина да забулвам самоличността му под някакво друго име, като Джон Едуин Хейвърфорд например, директор на Федеративното сдружение по разузнаването. Искам да наричам нещата с истинските им имена, искам да го опиша, какъвто е бил: опасен мегаломан, който трябваше да бъде изритан от този пост още преди двадесет години. Чудовище…“

Отново думи на Филис Максуел. Журналистката бе направила такъв незабравим портрет — гротесков същевременно — и думите й му действуваха като заряд, както и Лонгуърт. Яростта й бе заразителна.

„… чиито методи на действие подхождат повече на Третия райх, отколкото на едно демократично общество. Искам хората да се възмутят от действията на Хувър. (Затова ще трябва да уведомите правния отдел. Стив сигурно ще получи апоплектичен удар и ще започне да издирва няма ли някой от роднините на Хувър да пожелае да ни съди.)

Този материал ще заеме шест глави или грубо една трета от книгата. После фокусът ще се измести върху жертвите на Хувъровите изнудвачества. Главно върху сенатора, за когото става ясно, че е взет на прицел от ФБР.

Тъй като потърпевшите са все влиятелни личности в правителството, съвсем правдоподобно е те да установят връзка помежду си. Това са сенаторът и един член на правителството, който се противопоставил на президента и бил принуден да се оттегли. Предвиждам сцена, в която две силни фигури са принудени да се признаят за безпомощни пред насилието на Хувър. И двамата са могъщи исполини, притиснати от един стареещ чакал.

Но срещата им дава положителен резултат. Те признават очевидното: щом като Хувър е могъл да ги накара да млъкнат, той би постъпил по същия начин с още мнозина. Така се създава малка група от мъже…“

Питър вдигна молива от листа. Припомни си думите на Даниъл Съдърланд за вашингтонската група: „И жени, мистър Чансълър!“ Но какви жени бяха привлекли в своята група? Или подбрали? Усмихна се. Защо не една журналистка? Един образ по подобие на Филис Максуел. И все пак с известна разлика. В книгата тази жена трябва да е станала първо жертва на Хувър и после член на групата. Така е правдоподобно.

„… и жени със задачата да противодействуват на вероломните атаки на Хувър. Имат трамплин: довереното лице на Хувър. Те навлизат в мрежата на агентите и тайно получават всякаква информация, каквато може да се изрови за един човек. Досиета, служебни картони, банкови влогове и сметки, кредитни документи — абсолютно всичко.“

Чансълър спря. Отново пред очите му се изправи загадката Лонгуърт. Съдърланд бе споменал, че те апелирали към съвестта на агента и го възнаградили с лека служба в Мауи, гарантирайки неговата сигурност. Всичко това бе допустимо донякъде, но какво бе правил през това време Хувър? Не е седял и одобрявал със скръстени ръце постъпките му: „Браво, Алан, моето момче, изкара двайсет години служба, сега си заслужаваш пенсията, приятна почивка!“ Неправдоподобно. Хувър по-скоро би удушил Лонгуърт, преди да го пенсионира.

Трябваше да потърси по-различно обяснение.

„Групата на сенатора влиза във връзка с довереното лице на Хувър. След разни комбинации от репресии той е завербуван. Прибягват до медицинска фалшификация. Човекът се оплаквал от болки в ануса и бил взет за лечение в болницата «Уолтър Рийд». Медицинското заключение било изпратено на Хувър: агентът е с диагноза рак на дванадесетопръстника, разраснал се до такава степен, че хирургическа намеса е напълно излишна. Остават му няколко месеца живот.