Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Хувър няма друг избор. Пенсионира агента, убеден, че той се оттегля спокойно да умре в къщи.

Така се сформира антихувъровското «Ядро». «Пенсионираният» агент е изолиран и започва да действува. Ще се поясни, че той не само е имал достъп до досиетата, но и с готовност предава всякаква информация.

Връчва на «Ядрото» за борба с Хувър списъци със стотици имена и биографи. Едни имена и факти водят след себе си други имена и други сведения. Подготвен е списък на възможните бъдещи жертви. Списъкът придобива застрашителни размери. В него влизат не само държавници, политици, но и индустриалци, профсъюзни ръководители, хора на науката, изкуството, журналисти. «Ядрото» — това е наименованието на вашингтонската група — незабавно пристъпва към действие. Уреждат се конфинденциални срещи. Агентът влиза в досег с десетки граждани, предупреждавайки ги за грозящата ги опасност от досиетата на Хувър.

Действията на «Ядрото» ще бъдат описани в динамични сцени. Няма да се спирам на специфични моменти. Ще утежня разказа, ако въведа цяла галерия от нови жертви. Върху образите ще се спра накратко. По-обстойно искам да развия сюжетната линия.“

Питър взе нов молив.

„Повратният момент настъпва след две събития. Първото е свързването на Александър Мередит с «Ядрото». Второто е решението на двама трима от «Ядрото» да очистят Хувър.

До това решение се достига бавно, постепенно, тъй като тези хора по природа не са убийци. Те приемат убийството като приемливо разрешение на въпроса и в това е недопустимата им грешка. Когато Мередит научава, макар да знае, че това е решение на по-висши от него, разбира, че всичките му морални сили ще бъдат поставени на последно изпитание. За него убийството не може да бъде изход. Сега за почва борба срещу две противоположни сили: фанатиците от ФБР и фанатиците от «Ядрото».

Усилията на Мередит да предотврати убийството и да изобличи безчинствата на ФБР са в основата на книгата и предпоставка за крайната развръзка.

От литературна гледна точка най-трудният аспект ще бъде да се покаже как Алекс Мередит се ужасява от решението на двама-трима изключителни хора, които приемат убийството като изход. В случая логическите аргументи трябва да се изградят много внимателно, за да не се появи място за друго решение. Мисълта за убийството идва след две събития, «преаранжирани» от по-съвременната история: оттеглянето на най-достойния кандидат от предизборната кампания и оставката на един съдия-реформатор от Върховния съд.

«Ядрото» отдава тези два провала на намеса от страна на Хувър. Непоправими удари се нанасят на политическия апарат.“

Моливът се счупи под напора на вътрешното напрежение у Питър. Той кипна отново, но трябваше да запази гнева си за по-късно, когато почне да пише романа. Сега трябваше да обмисли нещата.

Историята му предложи миролюбиво разрешение. Смъртта на един луд и унищожението на неговата отровна документация съдействуват „Ядрото“ — както го бе уверил Съдърланд — да се разпадне. Тревогата остана в миналото.

Това бяха фактите. Но Питър не възпроизвеждаше историческата действителност. Какво би правила такава група от отговорни, честни хора, като види провала на своите планове, така важни за открита форма на правителство? Ще пристъпи ли към действия? Към убийство?

От една страна, те нямат друг избор. Но приемайки подобно решение, те се принизяват до нивото на самия злодей. Следователно не всички ще подкрепят това реше-ние и въпросът няма открито да се поставя. Но според двама-трима това ще бъде единственият изход. И тук ще бъде грешката на „Ядрото“. Убийството си е убийство, неговата същност се променя само при специфични условия на война. Тези, които приемат убийството като решение, не са по-добри от своята мишена. Така двама-трима члена на „Ядрото“ ще станат истински убийци.

По този начин Питър щеше да развие романа.

„В «Ядрото» има видни мъже, може би дори и жена (тук съществуват интересни драматични възможности), посветени на принципите на останалите в групата. Постепенно обаче наблюдаваме известна промяна в тяхната позиция, което се дължи на отчаянието и болката, на дълбоката ненавист към Хувър и неговия неспирен прогрес и видимата неефективност на групата. Настроенията им се изострят след манипулацията на президентската кампания и репресивното въздействие над съда. Тези събития ги изправят до стената. Не им остава друг избор. Освен убийството.

Но тази операция би изчистила само половината от метастазата. Другата половина е в досиетата на Хувър. Те трябва да бъдат иззети. Не бива да попаднат в ръцете на неговия наследник след смъртта му.