Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Останалите шестима бяха на едно място, но тази близост бе безсмислена. Намираха се в най-строго охранявана психиатрична клиника на десет мили западно от Ричмънд. Браун знаеше точно мястото. Там пациентите бяха освидетелствувани луди — повечето от тях опасни, със склонност към убийство.

Но все пак бяха на едно място. Неприятна перспектива наистина, но ако Чансълър се надяваше да изтръгне нещичко от тях, Браун бе готов да вземе имената им. От гледна точка на писателя тези обстоятелства можеха да се приемат за благоприятни. Ако някои от тези пациенти, чиято умствена деградация бе причинена в Часонг, бяха в състояние да разговарят, от тях можеха да се научат доста неща. По несъзнателен път, без възпиращите задръжки на здравия разум. Причината за умопомрачението рядко се заличава от съзнанието на болния.

Имаше нещо, което смущаваше доктора, но той не можеше да го определи, а бе така изтощен, че нямаше сили да се размисли. Съзнанието му бе жестоко затормозено и отказваше да му се подчинява.

Искаше час по-скоро да се измъкне от Центъра за обработка на информация и да излезе на чист въздух.

Питър имаше усещането, че влизат не в болница, а в затвор. Хигиенизиран концентрационен лагер.

— Не забравяйте, че се казвате Конли и сте специалист от МН подгрупа — каза Браун. — Аз ще разговарям.

Минаха по дълъг бял коридор с метални врати от двете страни. До вратите имаше малки прозорчета с плътни стъкла, през които Питър можеше да зърне обитателите вътре. Големи мъже лежаха сгърчени на голия под, мнозина потънали в собствените си мръсотии. Други се движеха напред-назад като животни и щом зърнеха непознат в коридора, приближаваха към прозорчето изкривени лица. А трети гледаха с празен поглед навън, потънали в мълчаливо забвение.

— С тези гледки не може да се свикне — заговори придружаващият ги психиатър. — Човешки същества, стигнали най-последна степен на деградация. А някога те са били мъже. Това не бива да забравяме.

На Питър му трябваше време да осъзнае, че лекарят говори на него. В същото време бе сигурен, че лицето му изразяваше състрадание, любопитство и отвращение.

— Бихме искали да разговаряме с оцелелите от Часонг — рече Браун, облекчавайки Чансълър от необходимостта да отговори. — Ще ни съдействувате ли?

Психиатърът не скри изненадата си, но и не възрази.

— Бяха ми казали, че искате кръвни проби.

— И това, разбира се. Но и да поговорим.

— Двама от тях, не могат да говорят, трима обикновено отказват. Първите са в кататония, другите са шизофреници. Стоят тук от години.

— Това прави петима. А шестият? Той би ли си припомнил нещо? — запита Браун.

— Положително не това, което бихте искали да чуете. Той е агресивен, готов е да убива. И всичко е в състояние да го докара до ярост — било жест с ръка, било светлина от крушка. Той е в усмирителна риза.

На Чансълър му призля. Болката отново го удари в слепоочията. Напразно бяха били пътя, нищо нямаше да научат.

— Къде са те? Хайде по-бързо да свършим — в тона на Браун се долови същото отчаяние.

— Всички са заедно в една от лабораториите в южното крило. Подготвени са за вас. Насам.

Стигнаха до дъното на коридора и свърнаха в друг, по-просторен коридор. Там имаше отделни затворени кабини, някои с пейки край стената, други с маси в средата. Всяка кабина отпред имаше прозорец със същото плътно стъкло, както стаите в другия коридор. Психиатърът ги отведе към, последната кабина.

Чансълър вторачи поглед през стъклото, дъхът му замря и очите му се разшириха. Вътре седяха шестима души в свободни дрехи без колчета. Двама с безличен поглед седяха неподвижно на пейките. Трима се въргаляха по пода, телата им се гърчеха а страхотни, мъчителни конвулсии — приличаха на гигантски насекоми, които се имитират едно друго. Шестият стоеше в ъгъла, вратът и раменете му потрепваха, лицето му се гърчеше в невъобразими гримаси, ръцете му стегнати с усмирителната риза.

Но не само видът на тия жалки, получовешки същества накара Питър да потръпне от чудовищен ужас, а и цветът на кожата им.

Те всички бяха черни.

— Ето какво било — прошепна Браун. — Буквата „н“.

— Кое? — едва чуто промълви Чансълър, жестоко потресен.

— Тази буква бе навсякъде. Не ми направи впечатление, защото търсех други факти. След всяко име буквата „н“. След стотиците имена. Негър. Цялата войска в Часонг е била от негри.

— Геноцид — бавно изрече Питър, вцепенен от погнуса и страх.