Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Недейте, за бога! — извика Браун. — Само го дръжте!

Но Чансълър не можеше да се овладее. Ожесточението му се бе отприщило. Свирепо отмъщаваше за толкова други злини.

Хвана шофьора за врата и ръката му се плъзна към гърлото. После внезапно пръстите му се стрелнаха нагоре, хвана брадата, притисна главата му назад и с коляно го ръгна в слабините. Шофьорът изрева и политна.

— Ей да му се не види! — изруга Браун.

— Какво стана? — попита Чансълър, останал без дъх.

— Тая проклета игла взе, че се счупи.

Докторът държеше в ръка спринцовка; бе я забил в рамото на шофьора, който след миг се стовари върху Питър. Браун отстъпи и каза:

— Кучи син!… Все пак успях да му вкарам една част…

Пред входа на ресторанта се бе събрала тълпа. Някои чуха писъка на шофьора и се върнаха вътре за помощ.

— Давайте да се измитаме! — И Браун сграбчи Чансълър за лакътя.

В първия миг Питър не реагира. Съзнанието му бе замъглено. Не можеше да мисли.

Браун сякаш го разбра. Издърпа го от колата, поведе го към „Триумфа“ и го вкара вътре, после заобиколи и седна зад волана.

Измъкнаха се бързо от паркинга и потънаха в мрака на шосето. Няколко минути караха в пълно мълчание. Браун се пресегна в жабката и извади медицинската си чанта.

— Вътре има шише спирт и марля. Почистете се.

Все още замаян, Чансълър се подчини. Майорът отново заговори:

— По дяволите, да не сте служили в „Зелените барети“?

— Никакъв не съм бил.

— Ще ме простите, но бяхте страхотен! Макар че външно не изглеждате бияч. Невероятно беше!

— Не съм бил никакъв.

— Да знаете, ако се случи да ви повиша тон, предварително моля за извинение. По-добър уличен побойник от вас не съм виждал.

Питър го погледна.

— Не говорете така — простичко рече той.

Отново потънаха в мълчание. Майорът намали на кръстовката и сви вляво по пътя, който водеше за Бетезда.

— Почакайте! — Питър го докосна за ръката. Неясният въпрос, който го тормозеше още когато Браун излезе от ресторанта, започна да изкристализира в съзнанието му: защо шофьорът не бе влязъл в автомобила си?

Мисълта на Питър препусна назад в годините, когато събираше материал за „Контраудар!“. Върна се към недоволствуващите, с които бе разговарял, спомни си за използуваната от тях техника.

— Какво има? — запита Браун.

— Ако наистина са ни следили, как не сме усетили? Знаете колко предпазливо действувахме.

— За какво говорите?

— Спрете! — прекъсна го Чансълър с тревога в гласа си. — Имате ли фенерче?

— Разбира се. В жабката. — Браун спря встрани от пътя.

Питър извади фенерчето, скокна навън, изтича отзад и се наведе. Светна и клекна под шасито.

— Спипах ги! — провикна се той. — Дайте ми чантичката с инструментите. Гаечния ключ!

Чансълър лежеше под колата и ожесточено въртеше металния инструмент в ръцете си. Стържещи звуци долитаха изпод автомобила. След малко Питър се измъкна с неголеми метални предмети в ръка.

— Предаватели — поясни той, — основен и запасен. Ето защо не сме забелязали никого по петите си. Благодарение на това нещо могат да ни следват на разстояние от три до пет мили. Където и да отидем, с когото и да се срещнем. Те стоят и чакат отдалеч. — Той замълча. — Край вече! Да вървим в Бетезда!

— Аз промених решението си — каза Браун. — Смятам да дойда с вас — продължи той, като вървяха по засадената с дървета улица на Рамирес.

— Не — отвърна Питър. — Свалете ме на другия ъгъл. Ще отида дотам пеша.

— А не мислите ли, че може да ви очисти? Той очаква мен. Ние поне носим еднаква униформа.

— Затова именно няма да ме убие. Ще му кажа истината. Ще му кажа, че вие ме чакате. Негов колега — офицер. Ако не изляза от дома му, вие ще отидете където трябва и истината за Часонг ще стане известна.

Стигнаха ъгъла. Браун намали.

— Тази тактика може да бъде резултатна само при разумни хора. Но Рамирес не е от тях. Ако Часонг наистина се окаже това, което ние мислим…

— Което ние знаем — прекъсна го Чансълър.

— Добре, така да е! Той може да не се изплаши от последствията. Той е офицер, не забравяйте това. Той може да ви извади от играта, а после да ви последва.

— Да се самоубие? — недоверчиво запита Чансълър.

— За самоубийствата сред военните почти не се говори — каза лекарят, като спря автомобила, — но техният процент е удивително висок. Досега не съм ви питал, имате ли оръжие?

— Не. Имах, но останах без куршуми. И не направих опит да се снабдя.

Браун се разрови из медицинската си чанта и извади малък пистолет.