Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Посегна с лявата си ръка към куртката на Рамирес, а с дясната го заблъска напред-назад, мъчейки се да се добере до тежкото оръжие.

Напипа дръжката му. Тогава ритна с коляно стомаха на генерала и той политна към стената. Бе пипнал пистолета и яростно се бореше да го изтръгне. Рамирес свирепо го блъскаше в бъбреците. Болката бе неописуема, Чансълър имаше чувството, че ще припадне.

Пръстът му се доближи до спусъка! В нестихващата битка Питър успя да го провре в дупката пред спусъка.

Не биваше да се стреля! Изстрелът би привлякъл съседите, дори полицията. Тогава нищо нямаше да узнае!

Чансълър отстъпи крачка назад, вдигна левия си крак и дръпна куртката на генерала с всички сили. Лицето на Рамирес се удари в коляното му, главата му се отметна назад. Той остана без дъх, пистолетът се изхлузи от ръката му, пръстите му се свиха конвулсивно. Оръжието прелетя през стаята и разби мраморната мастилница на бюрото. Питър пусна куртката. Рамирес се свлече безчувствен на пода и от ноздрите му бликна кръв.

Минута бе нужна на Питър да събере мислите си. Коленичи пред Рамирес. Почака, докато дишането му се нормализира, докато белите петна изчезнат от очите му и болката в главата позатихне. Чак тогава вдигна пистолета.

На лавицата в библиотеката имаше бутилка минерална вода върху сребърен поднос. Той отвори бутилката, сипа вода в шепа и я плисна на лицето си. Това го освежи. След малко се съвзе.

Изсипа докрай бутилката върху безчувственото лице на Рамирес. Водата се смеси с кръв и противна розова, локвичка се образува на пода.

Рамирес бавно дойде на себе си. Питър му хвърли една възглавница от фотьойла. Той попи лицето и врата си с възглавницата и се надигна, подпирайки се в стената.

— Седнете — заповяда Питър, посочвайки с пистолета към кожения фотьойл. Рамирес потъна в стола. Отпусна глава назад.

— Мръсница! Продажница! — прошепна той.

— Това вече е прогрес — кротко каза Чансълър. — Преди няколко дни бе нещастница, неуравновесена, болна.

— Тя наистина беше такава.

— Беше такава или я направихте такава?

— Материалът трябва да е налице, за да се обработи — отвърна генералът. — Тя ни продаваше.

— Тя е имала майка и баща в Китай.

— Тя бе съпруга на американски офицер. Неговата армия бе нейна армия.

— А вие, вместо да й помогнете, я използувахте. Тъпчехте я с опиати и после я хвърляхте в битка, която никога не би могла да спечели. Прав е Браун. Подлеци!

— Важното бе стратегията.

— Я оставете тия глупости! Кой ви даде право?

— Никой! Аз измислих този план, аз изработих стратегията! Аз контролирах операцията!

Рамирес побеля. Бе отишъл твърде далеч!

— Вие? — Думите на Алисън изплуваха в съзнанието му. Той я бе попитал след погребението какво мнение е имал баща й за Рамирес: „Лековат, избухлив, не може да се разчита на него. Баща ми отказа да подкрепи на два пъти негови повишения.“

— Имаше и други подобни операции. Участвуваха в други, разбира се — започна да отстъпва Рамирес.

— Не, други такива не е имало! — прекъсна го Чансълър. — Начинанието е изцяло ваше! Какъв по-добър начин да отмъстите на човека, който ви знаеше колко струвате! Лъжец! Човекът, който попречил да ви дадат чин, който не заслужавате! Вие си отмъстихте посредствен жена му!

— Получих този чин! Той не можа да ме спре! Оная мръсница не можа да ме спре!

— Не можа, разбира се. Вие му вързахте ръцете чрез нея. А когато получихте този чин, нямахте кураж да го носите, защото знаехте как сте го придобили. И измислихте разни причини да го прикриете. Не се правите на майор, за да говорите непринудено с хората. Вие пет пари не давате за тях! А защото се боите от този чин! Мошеник!

Рамирес рипна от стола. Лицето му гореше от гняв. Чансълър го спря с крак в стомаха. Генералът седна пак на стола.

— Мръсен лъжец!

— Бръкнах ви в раната, а! — Това не бе въпрос, а констатация. Изведнъж нещо му проблесна. Мръсница? Нямаше връзка. Изникна видимо противоречие. — Почакайте. Не бихте могли да компрометирате Макандрю по този начин. Той би ви убил! Той не е знаел, че жена му е канал в разузнаването, защото никой от вас не би му казал. Нещо друго трябва да сте му наговорили! Повярвал е нещо друго! А това въобще и не е узнал!

— Той знаеше, че жена му е мръсница!

Изведнъж в съзнанието на Питър изплува вълнуващ спомен — един силен, но съкрушен от неволи човек в самотна провинциална къща люлееше в обятията си една душевноболна жена. Люлееше я с любов, успокояваше я. Какво крещящо противоречие! Колкото и да е болезнено, Макандрю би изхвърлил от живота си тази жена, ако тя бе наистина непочтена.