Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Значи, знаели сте, че Макандрю е попаднал в досиетата на Хувър.

— Подразбрахме.

— Как?

— От един човек на име Лонгуърт. Той е пенсиониран агент на ФБР и живее на Хавайските острови. Върна се само за ден или два да предупреди Хувър, че се готвят да го убият. Заради досиетата му. Хувър изгуби разум. Той прерови подробно всички досиета, мъчейки се да идентифицира евентуалните убийци. Запознал се е със случая Часонг и ни се обади. Ние се заклехме, че нямали нищо общо с тая история, предложихме гаранции, охрана, всичко. Хувър просто искаше да ни извести, че знае. После, разбира се, го убиха.

Питър изпусна пистолета. Ударът на метал в дърво екна гръмко и силно, но той сякаш не го чу. В ушите му кънтяха само думите на генерала:

После, разбира се, го убиха… после, разбира се, го убиха… после, разбира се, го убиха.

Изрече го така, сякаш тази вест не бе нито шокираща, нито изненадваща, нито ужасяваща, нито дори необичайна. Изрече го като нещо обикновено, ежедневно, известно на всички — като нещо отдавна прието, станало азбучна истина.

И все пак това не бе истина. Друго да, но не и това, Не и убийството. То съществуваше само във въображението му, в романа, чието действие го бе тласнало в този чудовищен кошмар, но в действителност убийство нямаше!

— Какво казахте?

— Нищо ново за вас — отвърна Рамирес, приковал очи в пистолета в нозете му.

— Хувър почина от сърдечен удар. Медицинската експертиза го определи като сърдечносъдово заболяване Така настъпи краят му. Беше много стар! — Чансълър изрече всичко на един дъх.

Генералът го погледна в очите.

— На играчки ли си играем? Знаете, че нямаше аутопсия. Знаете и защо, както знам и аз.

— Кажете ми. Не мислете, че знам всичко. Защо нямаше аутопсия?

— Така бе наредено от Белия дом.

— Защо?

— Защото те го убиха. Поне те така мислят. Вярват, че някой отвътре го е извършил. Или е наредил да го извършат. Техните наредби са доста мъгляви и доста двусмислени. Ако работите за тях, знаете как да тълкувате думите им. Хувър трябваше да бъде убит. Има ли значение кой го е извършил?

— Заради досиетата ли го направиха?

— Отчасти — да. Но това бяха досиета. Тях човек може да изгори или унищожи. Струва ми се, че ударните групи отидоха малко далече.

— Какви ударни групи? За какво говорите?

— За бога, Чансълър! Отлично знаете за какво става дума, иначе нямаше да сте тук! И нямаше да стигнете дотук!

Питър сграбчи Рамирес за ризата:

— Какви са тези ударни групи? Какво представляват Хувъровите ударни групи?

Очите на генерала гледаха безизразно, сякаш нищо повече не го интересуваше.

— Отреди на смъртта. Хора, обучени да инсценират ситуация, в която други хора да бъдат убити. Те или провокират насилие, намесвайки местната полиция или националната гвардия, или наемат психопати, известни или потенциални убийци да свършат работата, след което се отървават от тях. Тяхната дейност бе строго секретна. Никой не знаеше докъде се простира. Докъде се простира и сега. Какви убийства могат да се припишат на Хувър. Или кой утре ще бъде обявен за враг.

Бавно, гледайки го с недоумяващ поглед, Чансълър отпусна генерала. Слепоочията му болезнено пулсираха, ослепяващи бели петна заиграха пред очите му.

Ударни групи! Отреди на смъртта.

Написаните от него думи нахлуха в съзнанието му. Мислено зачете написаното:

„— Знаехте ли нещо за тия наказателни отреди?

— Говореше се за тях.

— Какво сте чули?

— Нищо особено. Няма доказателства… Хувър разделяше хората на отдели… Държеше всичко в строга секретност… И всеки бе под наблюдение…

— Гестапо!

— Какво сте чули?

— Че се стигало до крайни решения.

— Ако се нуждаем от последно решаващо доказателство — ето, имаме го. Хувър ще бъде убит след две седмици и досиетата ще бъдат иззети.“

Всичко се оказа истина. Истина от самото начало. То не съществуваше само в романа му. То бе действителност!

Джон Едгар Хувър не бе починал от естествена старческа смърт. Той е бил убит.

Изведнъж Питър ясно прозря кой бе настоял за това убийство. Не Белият дом. А група от недостижими хора, — които взимаха решения от такава важност, че често се явяваха като невидимата, непровъзгласена сила, която ръководи страната.

„— Не бива да го вършите! Имате всички доказателства! Изправете го на съд! Нека отговаря пред законите на страната!

— Как не разбирате… в тая страна няма нито съдилища, нито съдии, нито хора от Камарата или от Сената, нито президент, нито член на правителството, който да го изправи пред съда. Той е недостижим.