Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Ето на, вземете го. На нас ни ги зачисляват, защото носим медикаменти, често и наркотици. На добър час! Ще ви чакам!

Чансълър стигна пътечката пред дома. Рамирес стоеше на прозореца и гледаше навън. Когато зърна Питър, по лицето му се изписа удивление. Удивление, но не страх. Пусна завесата и се дръпна навътре. Чансълър изкачи стъпалата и натисна звънеца.

Вратата се разтвори. Тъмните очи на бригадния генерал гледаха сурово.

— Добър вечер, генерале. Майор Браун ви праща своите извинения. Данните за Часонг така го разстроиха, че той не пожела да говори с вас. Чака ме в дъното на улицата.

— Така и предполагах — невъзмутимо отвърна Рамирес. — Или докторът има къса памет, или смята другите за късопаметни. Макандрю направи доктор от фелшерчето в Корея. От момчето, което имаше любов с дъщеря му. — Той погледна встрани от Чансълър, вдигна ръка и два пъти я размаха във въздуха.

Това бе сигнал.

Питър чу вой на автомобилен мотор. Извърна глава. Блеснаха фаровете на кола от Военната полиция. Тя бързо набра скорост и се понесе към дъното на улицата, после спирачките изскърцаха и спря под уличната лампа. Двама войници скокнаха навън и се затичаха към друга една фигура. Човекът побягна, но не се оказа достатъчно бърз.

Чансълър видя как заловиха майор Филип Браун, поведоха го към полицейската кола и го хвърлиха вътре.

— Сега вече никой не ви чака — каза Рамирес. Питър яростно се извърна към него и стисна с ръка оръжието.

Но се спря. Срещу него бе насочен автоматичен пистолет, 45-и калибър.

— Само да посмеете!

— А защо не! Докторът ще бъде държан в изолация, всякакви посещения, всякакви обаждания, всякакви контакти с външния свят ще бъдат забранени. Такива са мерките спрямо офицери, които нарушават строгите правила за опазване на държавната тайна. Заповядайте, мистър Чансълър!

Влязоха в кабинета на Рамирес. Зениците на генерала се разшириха, устните му се разтвориха и той отпусна оръжието.

„Мисли за литературата, винаги търси упование в литературата — мислеше си Чансълър. — Действителността лежи в литературата, нейното въображение е по-могъщо от всякакво оръжие.“

— Къде е това писмо? — каза генералът.

Питър го бе излъгал, че е написал подробно писмо за същността на събитията в Часонг и го е изпратил в Ню Йорк, с копия до главните ежедневници, до Военната комисия към Сената и до военния министър, в случай че Рамирес откаже да сътрудничи.

— Писмото е вън от властта ми. Както и от вашата. Не може да го проследите, не може да го спрете. Ако утре до обед аз лично не се появя в Ню Йорк, писмото ще бъде отворено. Историята на Часонг ще бъде в ръцете на най-свирепия редактор.

— Той ще се съгласи да го изтъргува срещу живота ви — предпазливо започна Рамирес. Напразна заплаха. Гласът му не прозвуча убедително.

— Не вярвам. Той сам ще прецени тежестта на нещата. И ще поеме риска.

— Има и други важни неща! Те са извън нас!

— Вярвам, че сте успели да се убедите в това.

— Така е! Една грешка в командуването, едно съвпадение на обстоятелства, което може би няма да се повтори и след хиляда години. А вие искате да лепнете на случая клеймо, каквото не заслужава.

— Разбирам. — Чансълър сведе очи към оръжието. Генералът се подвоуми, после остави пистолета на масата. Но не се отдели от нея. Оръжието му бе съвсем подръка. Питър кимна в знак на одобрение към този жест. — Разбирам — продължи той, — това е официалното обяснение. Случайна грешка. Съвпадение. Ала цялата войска в Часонг е била съставена от негри. Над шестстотин убити, господ знае колко безследно изчезнали — и все черни.

— Така беше.

— Не беше точно така! — възпротиви се Чансълър. — Тогава нямаше сегрегационни батальони.

Рамирес го изгледа презрително:

— Кой ви каза?

— В 48-а Труман издаде указ. Всички войски трябваше да бъдат смесени.

— Въпреки експедитивността — каза генералът с равен, монотонен глас — и нашите служби, както навсякъде, не бързат.

— Искате да кажете, че причината е в забавянето? Вашето неподчинение на заповедта на президента завърши с поголовното клане на негърските войски!

— Точно така. — Генералът пристъпи крачка напред. — Това бе съпротива срещу една безразсъдна политика! Но, за бога, знам как превратно ще бъде разтълкувано това от радикалите в страната! И вън от нея!

— Мога да си представя. — Питър видя искрица надежда в очите на Рамирес. Войникът бе протегнал ръка към спасителното въже и за един кратък миг дори повярва, че се е уловил за него. Чансълър веднага промени тона си, за да се възползува от лъжливата надежда у генерала. — Но да оставим настрана жертвите, макар и за миг. Какво ще кажете за Макандрю? Каква е неговата роля в Часонг?