Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Алисън вдигна телефона.

— Слава богу, че си там. Слушай внимателно и прави каквото ти кажа! Обади се на онзи подполковник, който ни даде парите. Помоли го да дойде и да стои при теб. Кажи му да дойде въоръжен. Докато пристигне, свържи се с охраната на хотела, кажи им, че съм се обадил и настоявам да те заведат в ресторанта. Там винаги има много хора. Чакай там подполковника! Действувай!

— Добре — отвърна Алисън, усетила паниката в гласа му, — но обясни ми защо?

— Следят ме. Не знам откога.

— Разбирам. При теб всичко наред ли е?

— Да. Което значи, че ни следят, за да видят къде ще ги отведем. А не за да ни навредят.

— А има ли къде да ги отведете?

— Да. Нямам време за разговори, направи каквото ти казах. Обичам те! — Той закачи слушалката и се върна на масата.

— Там ли беше? — запита Браун. — Всичко е наред, нали?

— Да. Ще повика друг приятел на генерала да стои при нея.

— Той имаше много приятели. Така съм по-спокоен. Както сте се досетили, това момиче ми е твърде скъпо.

— Досетих се.

— Щастливец. На мен не ми провървя.

— Недоумявам защо.

— Нищо чудно. Тя не искаше никакви трайни връзки с хора в униформа. Не го криеше дори когато… Какво ще правим сега?

Тази рязка промяна на темата би се сторила забавна на Питър при други обстоятелства.

— Силен ли сте?

— Странен въпрос. Какво имате пред вид?

— Можете ли да се биете?

— Не бих желал. Не ме каните на дуел, значи, говорите за човека отвън.

— Може би не е само той.

— Тогава още по-неприемливо. Какво възнамерявате?

— Не искам да ни проследят до Рамирес.

— И аз не искам. Тогава нека първо открием този сам ли е, или са повече.

Беше сам. Стоеше облегнат на своята кола в дъното на паркинга, под клоните на едно дърво и гледаше към изхода. Чансълър и Браун излязоха от страничния вход. Човекът на Сейнт-Клеър не ги забеляза.

— Чудесно — прошепна Браун. — Сам е. Ще се върна и ще изляза през главния вход. Ще ме видите, като маневрирам колата. Успех!

— Надявам се, че знаете какво вършите.

— По-добре е да минем без бой. Иначе може и да загубим. Изчакайте малко. Трябва ми време.

Питър остана в мрака на страничния вход. Видя как шофьорът на Сейнт-Клеър се дръпна от капака на колата навътре към дървото и се скри от погледа му. Той бе забелязал Браун да излиза от главния вход. Защо ли не седна в колата ви? Любопитно.

Мина време. Браун спокойно се разходи по паркинга и стигна своя „Триумф“, облян от светлините на ресторанта.

Питър тръгна. Сниши се и мина край бордюра на асфалтирания паркинг, скрит от спрелите автомобили, и застана в гръб на шофьора на Сейнт-Клеър. Отвъд бордюра земята бе обрасла с неокосена трева и неподдържани шубраци. Когато се доближи на петнайсетина крачки от шофьора, той приклекна в храсталака. Започна тихичко и внимателно да пълзи напред, разчитайки ревящият мотор на „Триумфа“ да заглуши шума от стъпките му.

Браун излезе на заден ход от очертанията за паркиране и се насочи към изхода. После внезапно натисна спирачка, включи на задна и силно натисна газта. „Триумфът“ отлетя назад към дървото.

Чансълър бе на няколко крачки от шофьора, скрит от мрака и шубраците. Онзи бе видимо смутен, недоумяваше какво става. Клекна до прозореца на колата си. Друг избор нямаше. Браун натисна спирачки на сантиметър от предната му броня и изскокна навън. Човекът отстъпи, вниманието му изцяло бе върху Браун.

Чансълър изскокна от мрака с протегнати ръце. Шофьорът чу шум отдясно. Моментално се хвърли встрани, избягвайки атаката. Питър го сграбчи за дрехата и го притисна към автомобила. Шофьорът вдигна крак и го ритна в коляното. С жестока хватка го стисна за гърлото, удари го с лакът в гърдите, а коляното му със светкавична сила и бързина го ръгна в слабините.

Внезапната смазваща болка накара Питър да побеснее. Дива ярост се надигна в гърдите му. Нямаше избор — трябваше да прибегне до ненавистното насилие и дивашка мъст.

Питър стисна десния си юмрук, а лявата му ръка, разперена като нокти на птица, се стрелна към шофьора. Питър го блъсна върху колата и стовари юмрука си с всички сили в стомаха и слабините му. Лявата му ръка стигна лицето и пръстите му се впиха в очите, палецът разпори ноздрата му. Удари жестоко главата му в покрива на колата. От устата, носа и очите на човека рукна кръв. Но той също не спираше. Неговата ярост не отстъпваше на тази на Чансълър.

Питър отново блъсна главата му и се изтегли извън обсега на ритащите му крака. Отново главата на шофьора дрънна върху метала. Ръцете му лепнеха от кръв. Така жестоко блъсна главата му в прозореца, че стъклото се раздроби на парчета.