Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Може би е без значение — отвърна Браун. — Но в случая е важно. Опитите бяха твърде ограничени и строго секретни. Някъде съществуват сведения за тях. Но кой знае къде! От тях бихме могли да научим целта и програмата за използуването им, да научим имена и дати, да разберем степента на разпространението им.

— Аз бих предпочел да се срещна с участници в битката при Часонг — каза Питър. — С някои от оцелелите, колкото с по-висок ранг, толкова по-добре. С тези по ветеранските болници. Но нямаме време да препускаме из страната и да ги търсим.

— Смятате чрез тях да се доберете до някакъв отговор?

— Да. Часонг се е превърнал в култ. Чух го в предсмъртния вопъл на един прострелян, сякаш принасяше себе си в жертва. Тук не се лъжа.

— Съгласен съм — кимна Браун. — Но защо не допуснем, че тази саможертвеност иде като проява на отмъщение? Възмездие за дейността на съпругата на Мак? — Той погледна към Алисън. Погледът му просеше извинение. — Тя самата не си е давала сметка за своите действия, но отмъстителите едва ли го знаят.

— Тъкмо в това е въпросът — прекъсна го Питър. — Последователите, готови да се жертвуват, са все редови, няма хора от командния състав. Затова едва ли знаят нещо за майка й. Вие го казахте и Рамирес го потвърди. Опитите са били ограничени и секретни. Само неколцина са били посветени в тях. Така че връзката се губи. Но нещо друго е станало в Часонг. Варак го бе надушил, но не можа да го определи, затова го нарече примамка.

— Примамка ли?

— Да. Уловка. В същото блато, но друга патица. Мак палачът няма нищо общо с действията на жена си. Разкъсаната нощница върху пода на кабинета в Роквил, счупените чаши, парфюмът — всичко това цели да ни хвърли на погрешна диря. Да ни хвърли към действията на една умствено разстроена жена, манипулирана от врага. Те смятаха, че ще се хвана за уловката. И наистина се хванах. Но не стигнах доникъде. Нещо друго е станало в Часонг.

— Откъде знаете? Защо сте толкова сигурен?

— Защото същата ситуация съм сътворил сам. В книгите си.

— Във вашите книги? Я оставете тия приказки. Питър, тук говорим за действителни неща.

— Бих ви отговорил, но ще ме вържете и ще ме подложите на медицинско изследване. Моля ви, само дайте ми колкото можете имена на оцелели участници в Часонг.

Майор Филип Браун, военен лекар, прочете документа, който бе изработил сутринта. Остана доволен от себе си. Документът бе достатъчно дискретен, за да не събуди никакви подозрения.

Този документ би му осигурил достъп до хилядите микрофилмирани сводки, в които се уточняваше характерът на заболяването и местонахождението на инвалиди, прекарващи остатъка от живота си във ветеранските болници из цялата страна.

Майор Браун теоретически разглеждаше случаите на ускорено преждевременно застаряване на някои тъкани на вътрешните органи у инвалиди в сравнение с този процес у здрави хора. Тези инвалиди бяха служили в Корея и провинцията Чананг. Допускаше се вирусна зараза по кръвните пътища. Вирусът изглеждаше латентен, но в същност той е бил молекулярно активен. Предполагаше се, че причинителят e hynobius, микроскопичен антиген, разнасян от насекоми, типични за провинцията Чананг. Налагаше се неотложно изследване на вируса.

Това бе ефектна измислица. Майорът нямаше представа дали въобще съществува антиген hynobius. Но реши, че ако го измисли, то едва ли някой ще го оспори.

Така Браун влезе в хранилището на микрофилми. Въобще не спомена за Часонг пред дежурния сержант. Напротив, остави го сам да му избере необходимото. Момчето усърдно се зае с издирването. Влезе сред металните шкафове и се върна с нужните микрофилми.

След три часа и двадесет минути Браун вече си ги прожектираше. Бе свалил куртката си и я бе преметнал през стола. Бе също развързал връзката и разкопчал ризата си. Облегна се назад зашеметен.

В тези стотици метри филми никъде не се споменаваше за Часонг. Никъде.

Сякаш Часонг въобще не бе съществувал. Сякаш там нищо не се бе случило, съдейки по филмовата документация на болницата „Уолтър Рийд“.

Той върна касетките на сержанта. Браун знаеше, че трябва да е предпазлив, но независимо от огромния риск длъжен бе да действува. Да се измъкне от задънената улица.

— Извадих голяма част от това, което ми бе необходимо — заговори той, — но струва ми се, че не съм изгледал всичко. Hynobius е от подгрупата Ss и е изолиран от подвижните лаборатории в района около Пхенян. Някои от данните го сочат в провинция Часонг. Имате ли въобще такъв индекс?