Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— И вие никому дума не сте казали…

— Не можех! — прекъсна го съдията. — Трябваше да се овладее положението, рискът е прекалено голям. Той работи с наемни убийци. С тия досиета държи като заложници хиляди хора. — Съдърланд пристъпи към Чансълър. — Казахте ли някому, че идвате тук? Обърнахте ли внимание дали не ви следят?

Чансълър поклати глава:

— Аз пътувам със своя охрана. Никой не ме е следил.

— Вие пътувате с какво?

— Не съм сам тук — кротко отговори Питър.

— С вас има други?

— Да — потвърди Чансълър, изтръпнал от внезапния ужас, който обхвана стария човек. — Той е с нас.

— О’Брайън?

— Да.

— О, господи!

Изведнъж се разнесе силен плясък. Не можеше да се сбърка с плясък на риба. Под кея имаше човек. Питър се затича към края на пристана.

Зад гърба му се разнесоха два бързи изстрела. Идеха откъм лодката на Куин! Чансълър се смъкна ниско и се прилепи до дъските. От — всички страни затрещяха гърмежи: от самата вода, от околните лодки. По свистенето на куршумите личеше, че се използуват заглушители. Питър се обърна наляво, търсейки инстинктивно укритието на близките пилони. Един куршум се разби в дървото точно пред главата му. Той притвори очи и ги отвори само за миг, колкото да види огнения език точно срещу себе си. Той изтегли пистолета и гръмна панически.

Чу се писък, нечие тяло се строполи и удряйки се в невидими предмети, се катурна във водата.

Някой изръмжа встрани. Чансълър се извърна. Човек в мокър черен костюм се — катереше по ръба на пристана. Питър се прицели и гръмна. Черното чудовище изви назад гръб, после плонжира напред с намерение да го достигне.

Алисън! Трябваше да стигне до нея! Отстъпи крачка и усети допир до човешка плът. Тялото на Съдърланд! Лицето му покрито с кръв, кървави петна имаше навсякъде по палтото му.

Черният гигант бе мъртъв.

— Чансълър! — крещеше О’Брайън, гласът му се извисяваше над гърмежите. Защо го викаше? За да го убие? Кой бе О’Брайън? Какъв бе О’Брайън?

Не бива да отговаря. Не бива да се превръща в мишена. Инстинктът за самосъхранение го накара да побърза. Прекрачи трупа на Даниъл Съдърланд и се насочи към стоманените кранове в началото на пристана. Залази на четири крака, лягаше по корем, въртеше се, лъкатушеше по мръсните греди колкото се може по-бързо.

Изсвистя рикоширащ куршум. Забелязали са го! Вече нямаше избор: леко се надигна от земята, краката му се подгънаха от страх, и се затича към черните метални кранове. После се хвърли към свода от макари, свърта вдясно и се скри зад техния стоманен щит.

— Чансълър! Чансълър! — Виковете на О’Брайън отекваха над тътена на куршумите. Но Питър не му обърна внимание. Съществуваше само едно обяснение: човекът, на когото той бе съчувствувал, от когото се бе възхищавал, комуто бе поверил живота си, го бе вкарал в капан!

Последва усилена стрелба, след нея експлозия. Пламъци обгърнаха кърмата на един недалечен траулер. Втори взрив — пламна друга лодка. Чуха се викове, команди. Хора тичаха по вълнолома и скачаха във водата. В тази суматоха стрелбата затихна. Отново екна взрив и трета лодка избухна в пламъци. След нея изстрел — и някой извика. Извика нещо.

Думите му не можаха да се разберат. Но една дума се чу отчетливо: Часонг.

Часонг!

Това бе последен вик на ранения — предизвикателство в лицето на смъртта — само така можеше да се охарактеризира този фанатичен вопъл. На езика, напълно непознат на Варак! Сега го чу и Чансълър — незнаен, нечуван досега език.

Тътенът затихна. Двама мъже в мокри дрехи се покатериха на малкия пристан, където лежеше мъртвият Даниъл Съдърланд. От отсрещния кей долетяха три последователни изстрела. Един рикоширащ куршум отскокна от предавателната кутия над главата на Питър и заседна в дъските до него. Нечия фигура бягаше напред, стигна калния бряг и залегна зад обърната лодка. Само след секунди отново се изправи и побягна в тъмнината.

Това бе О’Брайън! С невярващ поглед Питър гледаше как човекът се изгуби в горичката край пристанището.

Престрелката замря съвсем. Откъм залива отвъд пристана забоботи двигател на моторница. Чансълър не можеше повече да чака. Изпълзя от прикритието си, изправи се и хукна между лодките към автомобила.

Алисън лежеше на земята до колата. Очите й замъглени, тялото й трепереше. Питър коленичи до нея и я взе в обятията си.

— Мислех, че повече няма да те видя жив! — прошепна тя, впи пръсти в него и притисна мократа си буза до лицето му.