Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Не предполагайте!

Монтелан пак се подвоуми.

— Група хора, посветили се на благото на този народ.

— Ядро — рече Питър.

— Би могло да се нарече и така — отвърна Монтелан. — Състои се от изтъкнати хора, хора с изключителни достойнства и предани на родината.

— Вие сте един от групата, така ли?

— За мен бе чест да участвувам в нея.

— Тази група бе сформирана, за да избави жертвите на Хувър ли?

— Тя имаше разнообразни функции.

— Преди колко седмици… или месеца ви поканиха да станете член на групата?

За първи път Монтелан се стъписа.

— Какво говорите? Аз членувам в нея от четири години.

— Четири години? — Отново необяснимо противоречие. Доколкото знаеше Питър, групата на Сейнт-Клеър, „Инвър Брас“, бе сформирана да се бори с порочната практика на Хувър в последно време да заплашва и изнудва хората, позовавайки се на своите досиета. Тази борба бе необходимост, родена от ситуацията. Година, година и половина, най-много две — в това време се ширеше тази практика. Но Парис говореше за четири години…

А Джейкъб Драйфус си бе послужил с фразата „четиридесетгодишна служба“, а после споменаваше за изразходването на милиони долари. В онзи тревожен и объркан миг Чансълър бе помислил, че Драйфус говори лично за себе си. Но сега… четиридесетгодишна служба… безчет милиони…

Внезапно жестоките думи на Фредерик Уелс изплуваха в съзнанието му. „Сега страната ни има нужда от мен. Аз трябва да оглавя «Инвър Брас». Другите са стари, слаби! Времето им е минало! Няма друг освен мен!“

Четиридесет години… Четиридесет… Безчет милиони!

Питър си спомни и за писмото на Драйфус до Монтелан. За договора между Кристофър и Парис.

Ние сме просмукани от спомени.

Спомени за какво?

— Кои са членове на тази група? — попита той, втренчил поглед в Монтелан.

— Повече нищо няма да кажа. Вие сте прав, мистър Чансълър. Така и предполагах. Но не съм дошъл тук да разискваме това. Дойдох да се помъча да ви убедя повече да не се намесвате. Вашето включване бе грешка от страна на един блестящ, но озлобен човек. Нямаше нищо опасно, докато стояхте в тила и се ровехте в миналото, но да действувате на предна линия и да задавате публично въпроси — това вече е катастрофално!

— Вие сте уплашен — с учудване каза Питър. — Давате си вид на спокоен, но дълбоко в себе си сте смъртно изплашен.

— Изплашен сам, разбира се. Боя се и за вас, и за всички нас.

— Това „нас“ означава „Инвър Брас“, така ли?

— И още други. Дълбока пропаст дели народа на тази страна от управниците му. В правителството се шири корупция. Не говоря само за борбата за власт. Конституцията жестоко се потъпква, животът ни е изложен на опасност. Не искам да сантименталнича, говоря ви самата истина. Един човек, който не е роден тук, но който и преди се е сблъсквал с подобни своеволия, най-ясно осъзнава докъде води всичко това.

— А какъв е изходът? И съществува ли въобще?

— Изход естествено има. В суровото безпристрастно прилагане на закона. Безпристрастно, повтарям. Народът трябва да осъзнае действителната заплаха от тези своеволия. Трябва да ги проумее с разсъдъка си, а не да се води от емоционални подбуди и да търси отплата. Системата ще заработи както трябва, ако се създадат условия за това. Този процес вече започва. Сега не е времето за скандални разкрития. А за сериозни проучвания и размишления.

— Разбирам ви — бавно продума Питър. — Сега не е време за разобличаването на „Инвър Брас“, така ли?

— Да — твърдо изрече Монтелан.

— А може би това време няма да настъпи?

— Може би. Но вече ви казах: времето на „Инвър Брас“ отмина.

— Затова ли сключихте вашия пакт с Джейкъб Драйфус? С Кристофър?

Сякаш някой яростно го плесна през лицето.

— Дълго се колебаех дали да не се свържа с него. Но реших да не го правя. Вие сте се срещали с него, така ли?

— Да.

— Убеден съм, че той е разговарял с вас по същия начин, както и аз. Неговата преданост към родината е безгранична. Той разбира.

— Но аз не разбирам. Не разбирам нито един от вас.

— Защото знаете твърде малко неща. Но от мен повече нищо няма да научите. Само отново ще ви помоля да се откажете от начинанието си. Струва ми се, че ако продължавате, ще ви очистят.

— Това вече ми го казаха. Само един въпрос още: какво се е случило в Часонг?

— Часонг? Битката при Часонг?

— Да.

— Чудовищни загуби. Загинаха хиляди хора заради някаква си незначителна ивица безплодна земя. Мания за величие, която надделя над здравия разум. Това е исторически факт.