Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

От допълнителни съображения за сигурност О’Брайън имаше и фенерче. Ако Уелс доведеше със себе си някога Куин щеше да светне, да закрие лещата с пръсти и направи кръговидно движение. При този сигнал Питър трябваше да побегне през полето към пътя, където Алисън чакаше в автомобила.

Две нетърпеливи изсвирвания с клаксон се разнесоха откъм пътя. Един автомобил намали ход и се дръпна към банкета, а задният бързо го заобиколи и ядосано отмина.

Автомобилът спря до насипа и от него излезе висок човек. Това бе Фредерик Уелс. Тръгна към парапета в пътя, взирайки се през дъжда към полето.

Кратък светлинен лъч мигновено блесна от далечния край на насипа. Това бе първият сигнал на О’Брайън. Уелс бе пристигнал сам. Никакви видими признаци на въоръжение. Питър не помръдна. Банър бе длъжен да с приближи към него.

Уелс се прехвърли през парапета и тръгна към полето. Чансълър приклекна в мократа трева и скри пистолета си.

— Извадете ръце от джобовете! — изкрещя той, следвайки указанията. — Вървете бавно с отпуснати встрани ръце!

Уелс се закова на място, после се подчини на заповедта. Празните му ръце увиснаха отстрани и той закрачи в мрака по мокрото поле. Когато приближи достатъчно, Питър се изправи и каза:

— Спрете!

Уелс въздъхна с широко отворени очи:

— Чансълър? — После млъкна, пое няколко път дълбоко дъх, примигвайки срещу дъжда, който удряше по лицето му, и продължи чак когато дишането му с нормализира — старо упражнение на източните народи, което помага да се съсредоточи мисълта и да се успокои напрежението. — Чуйте ме, Чансълър! — заговори той. — Заели сте се с непосилна работа, сприятелили сте се опасни хора. Апелирам към патриотичното ви чувство да ми разкриете имената им. Единия го знам, разбира се. Кажете ми останалите.

Питър се слиса. Уелс бе взел инициативата в свои ръце.

— За какво говорите?

— За досиетата. От „М“ до „Z“. Те ги държат и ви използуват. Не знам какво са ви обещали… какво ви е обещал. Ако става дума за живота ви, то мога да гарантирам много по-сигурно от него. Както и живота на момичето.

Чансълър гледаше вторачено засенченото мокро лице на Фредерик Уелс.

— Вие предполагате, че някой ме е изпратил при вас. Смятате ме за посредник. Но аз въобще не съм ви споменавал за досиетата по телефона.

— А нима бе необходимо? Престанете, за бога! Разтурването на „Инвър Брас“ не е решение! Не им позволявайте да стигнат дотам!

— „Инвър Брас“? — Питър си припомни веднага ръкописното писмо в ръката на мъртвия Драйфус, договора между Кристофър и Парис. „И. Б.“ трябва да се разтури… „И. Б.“ …„Инвър Брас“.

— Не бива да се намесвате, Чансълър. Виждате ли какво направи от вас? Програмира ви прекалено добре и вие бързо научихте много неща. Заприличахте на него! Сега вече не може да ви очисти, защото знае, че ние веднага ще разберем кой го е извършил. Затова ви разказва какво ли не, разкрива „Инвър Брас“, подхранва ви с лъжи, да можете да ни насъскате един срещу друг!

— За кого говорите?

— За човека, който държи досиетата. Варак!

— О, господи… — Стомахът на Питър се сви на топка.

Не беше и Фредерик Уелс.

— Аз имам решение. — Уелс говореше със своя остър, носов глас. Питър почти не го слушаше, толкова безполезно му се струваше всичко. — То ще ви помогне да се отървете и да измъкнем досиетата. Те трябва да бъдат иззети! Кажете на Варак, че няма как да свърже „Инвър Брас“ със събитията от миналия май. Не разполага с факти, е улики, които да се проследят. Убиецът е Варак, а не „Инвър Брас“. Той великолепно се справи със задачата си. Но няма никакви данни за наше участие. Аз ще продължавам да задавам тревожни въпроси за всяка негова стъпка от десети април до нощта на първи май. И ще го правя така, че няма да събудя никакви съмнения. Той ще бъде разобличен. За нас никой нищо няма да узнае. Предайте му дословно думите ми.

На Питър му дойде прекалено много: истини, полуистини и лъжи — всичко поднесено в абстракции, а фактическите неща, датите, вплетени в обвинения.

— Вие мислите, че Варак е предал всички ви?

— Сигурен съм! Ето защо трябва да работите за мен! Сега страната ни има нужда от мен! Варак държи досиетата!

Дъждът се сипеше като из ведро.

— Махайте се оттук!

— Няма да си тръгна, преди да ми дадете дума!

— Махайте се оттук!

— Вие не разбирате ! — Уелс не търпеше поражения. Дързостта отстъпи пред отчаянието. — Сега страната ни има нужда от мен! Аз трябва да оглавя „Инвър Брас“! Другите са слаби, стари! Времето им е минало! Няма друг освен мене! Аз трябва да държа досиетата! И аз съм вътре в тях!