Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Чансълър вдигна пистолета:

— Махайте се оттук, преди да съм ви застрелял!

— Това ви е нужно като претекст ли? В същност това ви трябва! — Банър говореше бързо, гласът му стана отново стържещ, изпълнен с паника. — Варак ви е казал, че съм аз, нали? Аз нямам нищо общо с това. Той е виновен. Казах му само да поговори с Браво, само това поисках от него! Той бе най-близък със Сейнт-Клеър, това всеки го знаеше. Беше се заклел да охранява всички нас, всеки поотделно… Тогава решихте да се захванете с Нюрнберг! Не биваше да ви позволяваме това! И Варак разбра!

— Нюрнберг… — Питър усещаше как дъждът удря по тялото му. Така валеше и в оная нощ, когато катастрофира със своя сребрист „Континентал“ и Кати загина. И сега в далечината има шосе, има и насип, и дъжд. Както тогава…

— За бога! Никога не съм искал да ви убивам! Нито пък момичето! Но такова бе неговото решение! Никога не се боеше да рискува.

Варак. Лонгуърт. Чудовищната маска зад волана. Шофьорът, който караше в нощната тъма, вторачил очи пред себе си, без да забелязва жестоката буря, докато убие жертвата си.

Варак, професионалистът, който използуваше превозните средства като оръжие.

Болката в слепоочията му бе непоносима. Питър вдигна пистолета и го насочи към главата на Банър. Натисна спусъка.

Банър остана жив благодарение на неопитността на стрелеца. Питър бе забравил да снеме предпазителя. Фредерик Уелс побягна в дъжда към колата си.

На изток от Анаполис, на няколко мили от реката Севърн се простираха заоблените вазвишения на местността Шантиклер. Там се намираше изискан голф-клуб, основан още през тридесетте години от потомствени аристократи. Това го правеше особено изискан, а впоследствие той се превърна в сборен пункт на висши служители от Централното разузнавателно управление, организация, също предразположена към приемственост.

Това място се използуваше за размяна на информация между агенти от ФБР и ЦРУ по ония времена, когато Джон Едгар Хувър бе забранил изтичане на сведения от едното място към другото. О’Брайън добре познаваше този клуб. Тук трябваше да се състои срещата с Карлос Монтелан. Парис трябваше да се появи не преди полунощ, но не и по-късно от дванадесет и половина. На десетата площадка. Указанията бяха изрични.

Куин седна зад волана. Той познаваше страничните пътища от шосе № 40 към Шантиклер. Алисън и Питър седяха отзад. Чансълър направи всичко възможно да се разсее, да пропъди от ужасеното си съзнание чудовищното разкритие на Банър.

— Той я е убил — промълви Питър с отмалял глас, гледайки разсеяно дъжда. — Варак е убил Кати. Що за човек бе той?

Алисън постави ръка върху неговата. О’Брайън заговори, без да снема очи от пътя:

— Не мога да отговоря на този въпрос. Не мисля, че за него човешкият живот нямаше стойност. Просто в определени ситуации той е мислел само как да елиминира проблема.

— Но тогава той не е човек!

— Той бе професионалист.

— По-жестоко нещо не съм чувал.

О’Брайън ги заведе в едно крайпътно заведение, където се отбиха да се постоплят и да пият кафе.

— „Инвър Брас“ — рече Куин, когато седнаха в слабоосветената стая. — Какво ли значи това?

— Фредерик Уелс беше убеден, че аз знам — отвърна Питър — и че съм изпратен от Варак.

— Сигурен ли сте, че не ви е подхвърлил погрешни сведения, с цел да ви заблуди?

— Абсолютно. Страхът му бе напълно неподправена. Защото и той фигурира в досиетата. Има нещо в миналото му, което може да го унищожи.

— „Инвър Брас“ — бавно повтори О’Брайън. — „Инвър“ е шотландско, а „брас“ може да значи много неща. Но какво означава съчетанието?

— Струва ми се, че прекалено усложнявате нещата. Това е названието на тяхното ядро.

— На тяхното какво?

— Прощавайте. Моето „Ядро“.

— В книгата ти ли? — запита Алисън.

— Да.

— Най-добре ще е да прочета проклетия ви ръкопис — рече О’Брайън.

— Съществува ли начин — запита Чансълър — да проследим действията на Варак от десети април до втори май тази година?

— Сега не — отвърна О’Брайън.

— Знаем, че на втори май почина Хувър — продължи Питър. — Това потвърждава…

— Не потвърждава нищо! — прекъсна го Куин. — Хувър почина от сърдечен удар. Това е доказано.

— От кого?

— От медицинското заключение. Макар и необстоятелствено, то бе достатъчно.

— Тогава трябва да почнем всичко отначало — уморено промълви Питър.

— Не е така. — Куин погледна часовника си. — Елиминирахме две от вероятностите. Сега идва време за третата.