Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Той ги бе повтарял несъзнателно в себе си само преди няколко секунди.

Зимният вятър духаше на пориви откъм залива и свеждаше до земята дивата трева по дюните. Слънцето от време на време се показваше през забързаните облаци, ярко и ослепително, но лъчите му не грееха. Бе рано следобед на Коледа и на плажа бе студено.

Чансълър се загледа в следите, които оставяше по брега. Крачеше напред-назад в очертанията, определени от Куин О’Брайън. От това неголямо пространство имаше ясна видимост към китната зеленина над дюните и вляво към покритата с дъсчени талпи пътечка, която се отклоняваше от пътя. Там стоеше О’Брайън, скрит отвсякъде освен от Питър.

Според О’Брайън правилната тактика бе основното. Той щеше да чака в дивите шубраци, докато пристигне Джейкъб Драйфус. Щеше да проследи дали наистина Драйфус ще се освободи от таксито, както се бяха разбрали. Ако Кристофър ги измами — като не освободи таксито или докара свои хора с други автомобили, Куин щеше да сигнализира, на Питър и те щяха да хукнат към пътя над съседния плаж, където Алисън ги очакваше в нерегистрираната кола.

Тази самозащитна страна на акцията Куин наричаше „фронтална защита“. По-непосредствената и по-неконтролируема защита зависеше изцяло от Питър. В джоба му се намираше 38-калибровият пистолет, който бе взел от Пол Брумли във влака. Оръжието, предопределено за неговата смърт. Ако станеше нужда, щеше да прибегне към него.

Питър дочу кратко, пронизително изсвирване: това бе първият сигнал. Таксито пристигаше.

Не можа да разбере колко време мина, преди да забележи мършавата фигура. Всяка секунда му се струваше безкрайна. Гледаше как сухият, дребничък Драйфус несигурно пристъпваше по пътечката към просторния плаж. Той изглеждаше направо архаичен в сравнение с представата на Питър, много по-стар и много по-крехък. Вятърът, който нахлуваше от океана, затрудняваше движението му, пясъкът се набиваше в лицето му и го караше да се накланя и да извърта глава. Бастунът му постоянно се хлъзгаше по дъсчената настилка на пътеката.

Стигна до края й и заби бастуна в пясъка, преди да пристъпи на плажа. Чансълър усети въпроса в погледа му, скрит зад плътните стъкла на очилата. Умореното му тяло не можеше да измине останалия път до уреченото място. Не би ли могъл младият мъж да се приближи?

Но Куин бе неумолим. Позицията решаваше всичко. Трябваше да се мисли и за скоростно бягство. Питър не помръдна и Драйфус мъчително закрачи по изровения от вятъра плаж.

Драйфус падна. Чансълър се завтече към него, но го спря размаханата ръка на О’Брайън. Агентът от ФБР бе твърд, решението му — безапелационно.

Сега Драйфус бе на тридесетина крачки и лицето му ясно се виждаше. Банкерът разбра: изражението му придоби решителност. Надигна се с помощта на бастуна. Несигурно и трудно, примижавайки срещу вятъра и пясъка, стигна до Чансълър. Не се ръкуваха.

— Срещнахме се — простичко рече Драйфус. — Аз имам какво да ви кажа и вие имате какво да ми кажете. Кой от двама ни ще започне?

— Изпълнихте ли изискванията ми? — попита Питър, както бе инструктиран.

— Разбира се. Трябва да обменим сведения. И двамата искаме да знаем какво знае другият. Защо са нужни излишни усложнения? Вас ви търсят, знаете ли?

— Да, но без основания.

— Тези, които ви дирят, не са на същото мнение. Както и да е, това няма значение. Ако не сте виновен, невинността ви ще се установи лесно.

— Виновен съм единствено за това, че бях пълен глупак! Но не сме се срещнали да говорим за мен!

— Трябва да поговорим за някои събития, които засягат двама ни. — Драйфус вдигна ръка към очите си, за да се предпази от резкия порив на вятъра. — Трябва да постигнем споразумение.

— Няма какво да се споразумявам с вас! Вие ме манипулирахте, лъгахте, стреляхте по мен. Четирима души бяха убити — поне аз знам за толкова. Трима умряха пред очите ми. Господ знае колко хора сте изплашили до смърт с оня шепот по телефона! Знаете за кого става дума! Аз познавам само неколцина. — Питър за миг отмести очи към океана, после погледна Драйфус. — Всичко съм описал. Не искахте да го напиша, но го написах. Сега или вие ще се съгласите с мен, или ще разкажа на света кой сте в същност.

Драйфус го гледа известно време мълчаливо, единствено свиренето на вятъра нарушаваше тишината помежду им.

— И кой според вас съм аз?

— Вие сте Джейкъб Драйфус, известен като Кристофър.

— Не крия. Не зная как сте го узнали, но аз нося с гордост това име.