Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Питър усети, че още стиска пистолета в ръката си. Безсмислено беше. Пусна го в джоба си.

— Вървете си в Бостън — изрече той.

— Ще размислите ли внимателно над всичко, което ви казах?

— Да. — Но Питър бе убеден, че трябва да продължи започнатото дело.

За срещата с Даниъл Съдърланд О’Брайън бе избрал малък проток източно от остров Дийл по залива Чезапийк. Там акостираха корабите на търговския риболов, но имаше най-вече рибарски лодки и съдове за стриди, които щяха да останат в залива още седмица-две. Нямаше изгледи за добър улов, океанът в края на декември не бе гостоприемен.

Вълните непрекъснато се блъскаха в пилоните под доковете. Закотвените край пристана лодки неспирно скрибуцаха и ритмично потропваха ведно с грака на чайките във високото утринно небе.

„Венис. Последният от четиримата“, мислеше Питър, седнал на омасления парапет на един траулер в края на пристана. И последната възможност, като се изключи Браво. Естествено, Питър трябваше отново да се срещне със Сейнт-Клеър, това бе вън от съмнение. Възможността Съдърланд да бъде предателят на „Инвър Брас“, убиецът със заплашващия шепот по телефона, изглеждаше доста невероятна. Но нещата и без това бяха невероятни. Можеше всичко да се очаква.

Съдърланд му бе казал, че комитетът, сформиран за борба срещу злодеянията на Хувър, е бил разпуснат. Но Съдърланд бе твърдил и още нещо: че досиетата са били унищожени. Като член на „Инвър Брас“ той е знаел, че и двете са лъжа.

Но защо са му на Съдърланд досиетата? Защо му е да убива? Защо му трябва да върви срещу закона, който сам защищава?

Питър почти не виждаше входа за доковете от множеството скрипци, макари и лебедки. Техните остри и черни контури очертаваха върху сивия фон на небето необичаен свод. Той погледна към тясната ивица вода вдясно от него, където в малка рибарска лодка лежеше О’Брайън. После обърна глава наляво, мъчейки се да различи автомобила, скрит между лодките за стриди, вдигнати на сух док за ремонт. В колата чакаше Алисън. Тя държеше в ръка кибрит, с извадена клечка. Трябваше да я запали и поднесе към прозореца в случай, че има някой в автомобила на съдията Съдърланд.

Изведнъж Питър долови приглушеното бръмчене на мощен двигател, то наближаваше брега. Миг по-късно лъчите на два фара се стрелнаха към входа на пристанището и осветиха корпусите на сухия док. Автомобилът продължи напред и се насочи право към широкото пространство между лодките и водата.

Фаровете изгаснаха, оставяйки светлинка в очите на Чансълър. Той приклекна зад парапета на траулера и продължи да наблюдава. Вълните все така се плискаха по пилоните в неравен ритъм. Скърцането на лодките не спираше.

Чу се отваряне на врата, исполинската фигура на Съдърланд изплува от мрака и изпълни огромното пространство под свода от стоманени скрипци и метални въжета по макарите. Тръгна по пристана право към Питър. Стъпваше твърдо и предпазливо, но без колебание.

Достигна края на пристана и застана неподвижно, загледан към залива — гигантска черна фигура на развиделяване точно на ръба на водата. Даниъл Съдърланд гледаше, сякаш бе последният човек на земята, потънал в мисли за кончината на вселената. Или сякаш очакваше някой шлеп да се приближи и да заповядат на грамадния негър да разтоварва.

Питър се изправи, отблъсна се от перилата на траулера, стиснал оръжието в джоба си.

— Добро утро, господин съдия. Или е по-добре да ви наричам Венис?

Съдърланд се извърна и погледна към тесния траулерен мостик, където стоеше Питър. Не каза нищо.

— Казах добро утро! — продължи Чансълър меко, дори вежливо, неспособен да подтисне уважението, което хранеше към този велик човек.

— Чух ви — отвърна Съдърланд със звучния си респектиращ глас. — Нарекохте ме Венис.

— Така сте известен. Това име ви е дадено от „Инвър Брас“.

— Само наполовина сте прав. Името сам си го измислих.

— Кога? Преди четиридесет години?

Съдърланд не отговори веднага. Той сякаш асимилираше думите на Питър едновременно с гняв и изненада, но външно оставаше спокоен.

— Кога — не е важно. Както и името не е от значение.

— Според мен и двете са важни. Значи ли Венис 14 14 Venice (англ.) — Венеция. — Б. р. това, което предполагам?

— Да. Мавърът.

— Но Отело бе убиец.

— Моят мавър не е.

— Тъкмо това искам да открия. Вие веднаж ме излъгахте.

— Аз ви заблудих за ваше добро. Въобще не биваше да се намесвате.

— Омръзна ми все това да чувам. Защо тогава ме намесихте?