Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Защото всички останали опити пропаднаха. Струваше си да се опита с вас. Бяхме изправени пред национална катастрофа.

— Заради изчезналите досиета на Хувър?

Съдърланд замълча, без да снема огромните си черни очи от Питър.

— Значи, сте научили? Вярно е. Тези досиета трябваше да бъдат унищожени, но всички опити да ги открием останаха безуспешни. Браво бе отчаян и прибягна до отчаяни средства. Вие сте едно от тях.

— А защо тогава ми казахте, че досиетата са били унищожени?

— Помолиха ме да потвърдя някои аспекти на историята, която ви бяха разказали. Пък и не исках да приемате нещата твърде надълбоко. Вие сте писател, а не историк. Ако ви бяхме предоставили по-обширна информация, щяхте да се изложите на опасност. Което не можех да допусна.

— Значи, искахте да ме впрегнете, но не докрай, така ли?

— Да речем.

— Нищо подобно. Има и още нещо. Вие защищавахте интересите на група хора, наречена „Инвър Брас“. Вие сте един от тях. Казахте ми, че неколцина загрижени мъже и жени се съюзили, за да се борят срещу Хувър, и че тяхната група се е разтурила след смъртта му. Но и тук ме излъгахте. Тази група съществува от преди четиридесет години.

— Вие сте дали воля на въображението си и препускате заедно с него. — Съдията дишаше тежко.

— Това не е вярно. Говорих и с другите.

— Какво?… — Самообладанието му изчезна, изчезна и чувството за достойнство, което съпътствуваше всяка фраза. Главата му затрепера от гняв. — Какво, за бога, сте направили?

— Изслушах думите на един умиращ човек. И предполагам, знаете кой е той.

— О, господи! Лонгуърт! — Чернокожият гигант се вцепени.

— Вие знаете! — След този шок Питър не можа да си поеме дъх. Мускулите му се стегнаха, стъпалата му се подхлъзнаха, но се закрепи. Съдърланд беше! Никой от останалите не направи връзката! А Съдърланд веднага свърза нещата! Не би могъл да знае, нямаше откъде да знае, ако не бе преследвал Варак и не бе подслушвал разговорите в хотел „Хей-Адамс“.

— Сега ми става ясно — заговори съдията със зловещ монотонен глас. — Вие сте го открили в Хавай, Бие сте го докарали обратно тук, вие сте го унищожили. Налучкали сте веригата от събития, които биха накарали маниаците да излязат извън кожата си. Да вият като псета из улиците с техните обвинения за заговори и какво ли още не! Това, което извърши Лонгуърт, бе наложително. Трябваше да стане!

— За какво, по дяволите, ми говорите? Лонгуърт бе Варак и вие много добре знаете! Той ме откри! Той спаси живота ми и умря пред очите ми!

Съдърланд сякаш загуби равновесие. Дъхът му секна, огромното му тяло се заклати, готово всеки момент да падне. После заговори мъчително:

— Значи, Варак. Допусках, но не исках да повярвам. Той е работел с други. Мислех си, че е някой от тях. Но не и Варак. Раните от детството му останаха незаличени. Той не е могъл да устои на изкушението. Искал е да държи в ръце всички оръжия.

— Да не би да искате да ме убедите, че той е взел досиетата? Няма да мине. Досиетата не са у него.

— Предал ги е на някой друг.

— Какво? — Чансълър пристъпи крачка напред, замаян от думите на съдията.

— Омразата му бе неукротима, а чувството му за справедливост — доста изкривено. Той имаше едничка цел — отмъщението. И досиетата му го осигуряваха.

— Каквото и да говорите, не е така! Варак отдаде живота си, за да открие тези досиета. Лъжете ме! От него научих истината! Той ми каза, че досиетата са у единия от вас четиримата!

— Ако… — Съдърланд отмести поглед към водата. Зловещата тишина се нарушаваше от плясъка на вълните. — Господи! Ако само беше дошъл при мен. — Той отново се обърна към Питър. — Можех да го убедя, че съществуват и по-сигурни пътища… Само ако бе дошъл при мен…

— Защо? Та вие не сте вън от съмнение. С другите вече говорих:. Вие сте още под подозрение! Вие сте един от четиримата!

— Вие сте нахален млад глупак! — прогърмя Даниъл Съдърланд и гласът му отекна в целия залив. После заговори тихо и напрегнато: — Излъгахте. Казахте, че сте се срещали с останалите. Добре, нека ви кажа, че досега много по-резултатно ви мами друг!

— Какво значи това?

— Значи, че знам у кого са досиетата. Знам го от няколко седмици! Наистина са у един от четиримата, но не у мен . И не беше толкова трудно да го открия. По-трудното ще бъде да се измъкнат от този човек. Да се склони един губещ разума си човек към сътрудничество. А вие с Байрак направихте това невъзможно!

Питър гледаше недоумяващо черния великан.