Ридли Пиърсън - Без свидетели

Интериорът на „Шоп-Алърт“ като че ли бе изработен от материали, закупени набързо в някоя съботна сутрин от разпродажба на железарски принадлежности. Всичко бе от изкуствени материали — като се започне от имитацията на ламперия и се стигне до шкафовете. Флуоресцентното осветление придаваше на човешките лица бледозеленикав оттенък, който Болд обикновено свързваше с развалено месо. Индивидуалните, малки като кутийки стъклени кабинетчета бяха мрачни и тъмни въпреки осветлението, което отчасти се дължеше на кафяво-лилавата подова настилка, която поглъщаше светлината като черна дупка. А и беше толкова мръсна, че Болд реши, че под нея нищо чудно да живеят непознати за науката форми на живот.

Парите, спестени чрез този невзрачен интериор, очевидно са били похарчени за последните постижения на електрониката, струпани из кабинетите, с преплетени като спагети многоцветни кабели, със сложни клавиатури и светнали екрани.

Болд вече бе забравил името на компютърния хахо, който го бе посрещнал във фоайето. Рон някой си… а може би беше Джон? Беше изключително непривлекателно човешко създание, без никакви маниери и толкова стереотипно и предсказуемо, че Болд се намрази, загдето толкова вярно бе преценил, че ще попадне точно на такъв човек. Говореше носово и непрекъснато мигаше. Може би се казваше Дон. Изглеждаше на около дванадесет години. Мокасините му бяха с пискюлчета, на колана му висеше пейджър. На Болд му се доповръща само като го гледаше.

— „Фуудланд“ е включен в нашата програма, целяща предотвратяване на кражби от магазините. Нека да ви обясня. Когато получим лентите от магазините, които наблюдаваме, преди да ги подложим на анализ, данните се прехвърлят на ОМ диск — оптично магнитен диск. Прилича на CD-ROM, само че е по-гъвкав и по-точно отговаря на потребностите ни. Това ни позволява да превъртим видеолентата, да я нулираме и да я върнем в магазина за повторна употреба, като в същото време запазваме при нас оригиналния запис. Първата фаза от нашия анализ се извършва тук — рече той и насочи вниманието на Болд към десетина млади човека, които внимателно изучаваха интериорите на различни магазини, които се появяваха на черно-белите монитори пред тях. — Целта е да се открият евентуални крадци или специалисти по етикетите.

— Специалисти по етикетите?

— Мошеници, които подменят етикетите с цената. Взимат етикета на някоя по-евтина стока и го прикачват към друга, далеч по-скъпа. Разликата в двете цени отива в джоба на специалиста. Днешните специалисти са далеч по-обиграни заради по-сложните, неподвижни, а отскоро и оптични ценови системи. Затова те влизат в магазина с предварително отпечатани етикети с UPC код 3 3 UPC (Universal Product Cod) — щрихово кодиран, за електронен прочит, който стои върху опаковките на стоките. — Б.пр. . Залепват ги върху продукта, който са си избрали, и излизат от магазина, реализирали значителна икономия. Обикновено подбиват цените на една-две по-скъпи стоки, които смесват с многобройни дребни и евтини покупки. По този начин затрудняват касиерите, които не успяват да усетят играта. Ето защо наричаме тези техники на кражба игри.

„Много оригинално“, помисли си Болд.

— Прехвърлянето на записите върху ОМ дискове има и още едно предимство — в състояние сме да съхраним месеци, даже години от историята на магазина, а това дава възможност на клиентите ни да повдигнат солидни обвинения срещу многократните нарушители. Те обикновено обикалят от магазин на магазин. Твърде умни са, за да крадат от едно и също място. Клиентите на „Шоп-Алърт“ обаче могат да се възползват от нашата картотека на изпечени крадци, което значително увеличава шансовете им да тикнат копелетата зад решетките, като не им позволят да се измъкнат с условни присъди.

„Никога повече няма да използвам този израз“, помисли си Болд. После рече:

— Какво имате за мен?

Дон поведе детектива към едно незаето бюро с табелка върху него, на която на ръка беше написано „Резервирано“. Накара Болд да седне на стола точно пред големия монитор. После обясни:

— Най-голямото преимущество на ОМ дисковете е дигиталният сигнал. Можем не само да уголемяваме и приближаваме образите, но разполагаме с възможността да прескачаме на кадри, без да прибягваме към превъртане бързо напред или назад. За да си го представите по-добре, помислете си за грамофонна плоча, при която поставяме игличката върху желаната от нас песен, а после сравнете тази техника с касетките, при които трябва да превъртаме напред или назад, за да намерим онова, което ни трябва. Можем да отидем с час, минута или двадесет секунди напред или пък назад, като само изберем желаното от нас време. Можем да монтираме образите от няколко диска, изграждайки по този начин досиета на нарушителите, за които ви говорих. Можем също така да осветлим особено важни участъци от даден магазин, свързвайки кадри от различните камери, които са снимали един и същ участък, но от различни ъгли. С две думи, системата е изключително гъвкава и предлага многобройни възможности.