Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Аз не смятам да купувам нищо от вас — напомни му Болд.

— Правилно. — Той стана аленочервен и започна да премята в ръце очилата си със замазани стъкла.

— Бихте ли ми казали името си отново? — попита Болд.

— Газ.

— Газ?

— Точно така.

Газ седна до Болд. Работеше с клавиатурата на компютъра със същата бързина и обиграност, с които бабата на Болд плетеше навремето.

— Вашето искане беше от лесните — не спираше да мели той. — Казахте ни коя част от магазина ви интересува и какво да търсим. Без тези уточнения работата може би щеше да ни отнеме ден, че и повече. Мисля, че може би имаме запис на вашия нарушител, макар че аз лично не съм попадал преди на такава игра — поставяне на продукт върху рафтовете. За какво всъщност стана дума?

— Корпоративен шпионаж — излъга Болд. Почувства се виновен заради лекотата, с която изрече първата хрумнала му лъжа, но технократът се ухили ентусиазирано, сякаш току-що го бяха посветили в някаква важна тайна.

— Страхотно — измърмори той. — Успях да каталогизирам образите, които съм прегледал до този момент, и ги свързах в хронологичен ред. Ето първия образ от поредицата. Това е входната врата на „Фуудланд“, уловена от една от нашите камери.

На екрана се появи малко мъглив и неясен черно-бял образ на двойната автоматична врата. Лявата половина се отвори и пропусна вътре някакъв човек с нахлупена шапка и тъмно сако. Среден ръст и тегло. Той (тя) влезе в магазина и се скри от обхвата на камерата.

— Това е първият ни образ — промърмори Газ. — Нищо особено.

В десния долен ъгъл на екрана се изписваше датата и времето на записа. Подозрителното лице бе влязло във „Фуудланд“ в пет часа и две минути следобед на двадесет и първи юни. Очевидно бе избрало най-натовареното време за магазина. А и в този час на деня бе по-вероятно рафтовете да са поизпразнени и да има място за заместителите на убиеца. Болд започна да се вълнува. Това ли беше Консервния убиец?

— Следващият сносен образ е записан три минути по-късно. И тук трябва да поясня нещо, лейтенант. — Болд не си направи труда да го поправи. — Средностатистическият купувач — невинният купувач — се появява непрекъснато по тези записи. Лицето, за което говорим обаче, е успяло да се скрие от камерите в продължение на почти три минути. А това не е никак лесно. Вярно е, че не ние сме монтирали охранителните камери на „Фуудланд“ — ние само анализираме записите им — и разположението им не е особено удачно, но въпреки това е нужно цяло изкуство, за да се скрие човек за толкова дълъг период. Нужно е продължително изучаване на разположението им, но и дяволски голям късмет. Облеклото, разбира се, също играе важна роля. Вие сам ще забележите тъмните дрехи и шапката. Черните дрехи при наситените черно-бели видеоизображения — при тази светлина, както и сам можете да се убедите — поглъщат прекалено много светлина, нарушават цветовия баланс на непосредствено заобикалящите ги райони и предизвикват нещо като зърнеста сянка, която затруднява различаването на образа. Точно поради тъмното облекло е невъзможно да видим лицето й.

— Нейното лице? — попита Болд. — Аз не съм сигурен, че мога да определя пола.

— А аз смятам, че е жена. Да, жена е.

Газ погледна в някакво разписание, поставено на бюрото пред него, а след това натисна няколко цифри.

— За момента ще прескочим две минути и петдесет секунди напред, за да ви покажа това. — Той натисна бутона ENTER. Появи се ново изображение, задържа се едва половин секунда и замръзна неподвижно, след като Газ натисна някакъв друг клавиш. Изображението беше на същата личност, само че в друга част на магазина. Главата й леко се завъртя и точно в този момент Газ стопира кадъра. — Сега ще го уголемя. За всяка фаза са нужни по една-две секунди.

С помощта на мишка Газ очерта правоъгълник около лицето. След това правоъгълникът изпълни целия екран. Електронно уголемените изображения следваха едно след друго, а главата на заподозряното лице ставаше все по-голяма. Колкото по-плътен ставаше образът, толкова по-мъгливо бе изображението. Когато процесът най-после бе завършен, онова, което се виждаше на екрана, в голямата си част бе продукт на въображението на Болд, роден от образите, които бе наблюдавал. Той дори не беше сигурен какво точно гледа.

— Долната част на главата и врата — предположи Болд.

— Точно така, лейтенант. — Момчето като че ли бе впечатлено. Той подаде няколко допълнителни команди и се облегна назад. — Хайде сега да го пуснем отново. — Изгледаха го няколко пъти, преди Болд да забележи нещо интересно.