Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Трябва да сме сигурни, че възможно най-малко хора ще бъдат уведомени за тази промяна — настоя Болд.

— Бихме могли да сменим лепилото, без да въвличаме в тази операция когото и да било — увери го Адлър.

— Бихме могли да го вбесим — предупреди ги Фаулър.

— А той заплашва, че ще причини смъртта на стотици хора, ако го предизвикаме — напомни Таплин.

Болд се замисли каква част от истината може да им каже и заговори:

— Според лабораторните тестове не съществуват преки доказателства за отлепяне на етикетите с вода или пък на пара. Твърде вероятно е нашият изнудвач да работи със съвсем нови етикети.

— А такива етикети могат да се вземат от поточната линия, на товарната рампа или от печатницата — обобщи Фаулър.

— А в складовете? — попита Болд.

Таплин отговори на въпроса му.

— При нас всички операции са съгласувани по време. Етикетите и другите печатни материали се съхраняват за не повече от десет дни.

Фаулър си отбеляза нещо и допълни:

— Тази подробност трябва да бъде прибавена към списъка.

Адлър се обърна към Болд:

— Ако не възразявате, сержант, мисля, че Кени би трябвало да поеме тази част от разследването, свързана с компанията. Ние сме затворена система и ръководим компанията едва ли не на семейни начала. Присъствието на полицията ще бъде забелязано веднага и неминуемо ще стане повод за разговори…

— А предвид заплахите, ние, разбира се, не бихме желали това — съгласи се Дафи.

Фаулър се намеси:

— Напоследък регистрирахме няколко кражби, свързани с наши служители. Мога да използвам това като претекст да се поогледам и да поразпитам наоколо.

Всички единодушно се съгласиха, че полицията ще участва в разследването, но ще трябва да работи незабелязано и дискретно, изтеглена на по-заден план.

— Ако се наложи да се срещаме отново — заговори Адлър, като се обърна основно към Болд и Дафи, — бих предложил да уговорим срещата по факса, а не по телефона. Освен това трябва да стоим далеч един от друг.

— Колко бързо можете да извършите смяната на лепилата?

— За една нощ. В краен случай и един ден — отговори Таплин. Настроението му се бе подобрило значително.

— Има ли още нещо, което би могло да ни бъде от полза? — попита Болд.

Адлър вдигна очи към Таплин, който го изгледа ядосано. След това се обърна към Дафи.

— Може би е редно да покажеш на сержанта и останалата част от яхтата. Само за няколко минути.

Последва неловко мълчание и след кратко колебание двамата се изправиха.

Тя преведе Болд през трапезарията и му показа трите спални каюти, както и плаващия кабинет на Адлър, оборудван с клетъчен телефон и факс.

— Какво става тук? — попита я Болд.

— Оуен е в състояние да разреши всички възникнали противоречия. Дай му само няколко минути.

— Кажи ми нещо за Таплин.

— Интелигентен, загрижен за компанията, лоялен. Дългогодишен приятел на Оуен. Ръководи основната част от ежедневната работа във фирмата. Оуен твърди, че в голямата си част успехите им се дължат на Хауърд Таплин, но това, само по себе си, е доста красноречиво доказателство за характера на Оуен.

Болд забеляза малко устройство за идентифициране на подателя, свързано към факс апарата. Устройството веднага изкарваше на дисплей номера, от който е изпратен всеки пристигащ факс.

— Фаулър — констатира Болд.

— Идеята е добра, нали?

— Само ако сподели констатациите си с нас — отвърна Болд и додаде: — Нещо, в което аз силно се съмнявам. Таплин очевидно предпочита да разрешат проблемите си без наше участие. А както самата ти ми каза, Таплин е човекът, който попълва чековете със заплатата на Кени.

— Оуен ще ти даде всичко, което пожелаеш, Лу.

— Това поверителна информация от самия източник ли е?

Коментарът му не й се понрави особено.

— Време е — обяви Дафи. Поведе го обратно към каютата, където ги очакваха останалите.

Когато двамата се върнаха на местата си, Адлър заговори:

— В средата на осемдесетте имахме подобен случай. Не беше холера, а салмонела. Но бе открита в нашите супи.

— Случай? — сепна се Болд.

— Не беше съзнателно заразяване. Нищо подобно. Просто в супите ни попадна заразено пилешко месо. Четирима души бяха хоспитализирани, последваха съдебни дела.

Таплин побърза да се намеси:

— Позволете ми да поясня. Ние не бяхме отговорни за случилото се. Вината не беше у нас, а у един от доставчиците ни. Инцидентът бе в прерогативите на щатското управление на ХЕИ. Не виждам основание за каквито и да било сравнения между двата случая.