Ридли Пиърсън - Без свидетели

Дафи имаше предвид Бюрото за поведенчески анализи към ФБР. Болд знаеше, че бе използвала помощта на Клемънтс и в други разследвания. Той обаче никога не се бе срещал с него.

Черните дъждовни облаци надвиснаха застрашително ниско. Болд разкопча яката на ризата си и сдъвка две хапчета „Малокс“.

— Добре ли си? — Тя направи няколко несигурни стъпки и се отпусна на пейката до него. Косата й се ветрееше на вятъра. — Добре ли си? — повтори тя, този път с по-интимен тон и се притисна към него.

— Чух, че състоянието на момчето се влошило — рече той.

Тя се пресегна, сложи ръка върху ръкава на спортното му сако и леко стисна ръката му.

Моторницата намали скоростта си и когато се изравни с яхтата, някаква жена от екипажа им хвърли едно въже. Дафи се изкачи по стълбата, следвана от Болд. Моторницата бързо се отдалечи, като пореше сърдитите зеленикави вълни, оставяйки след себе си диря от бяла пяна.

— Мръсно време — обади се жената. Беше на около двадесет години, с атлетично телосложение, хубави крака и решителни зелени очи. Облечена бе с шорти в цвят каки, синьо-бели платнени обувки и тениска в аквамаринено синьо. На рамото й се виждаше мокро петно.

Спуснаха се в просторна, обзаведена с вкус всекидневна. Оуен Адлър, застанал в долния край на стръмната стълба, подаде на Дафи ръка, за да й помогне при слизането.

— Добре дошли на борда — поздрави той Болд.

Адлър младееше за своите четиридесет и пет години. Косата му бе посребрена на слепоочията, носеше очила с телени рамки, маншетите на ризата му бяха закопчани със сребърни копчета. Беше малко под метър и осемдесет, но изглеждаше значително по-висок. Облечен бе с кафяви италиански мокасини, ленен панталон и памучна риза на бледорозови точки с колосана яка. Ръкостискането му беше здраво, тъмните му очи гледаха интелигентно и проницателно.

Адлър и Дафи седнаха в двата противоположни края на малко канапе. Адвокатът на Адлър и негов главен заместник по въпросите на производството, Хауърд Таплин, зае стола вдясно от Адлър. Таплин беше жилав мъж с изпито лице, старателно поддържан мустак и напрегнати сиви очи. Облечен беше със сив костюм, черни обувки и дълги тънки чорапи, които обикновено се носеха с жартиери. Болд се настани между Таплин и Кени Фаулър. Навремето Фаулър работеше като полицай в „Углавни престъпления“ и се занимаваше основно с гангстерските войни. Болд го виждаше от време на време в „Големия майтап“, където свиреше на пиано в малките часове на нощта. Студеният и твърд поглед в очите на Фаулър бе съзнателно култивиран. Тъмната му коса бе пригладена назад, облеклото му бе винаги безупречно. Той самият се възприемаше като чаровник, по когото въздишат всички жени, макар че зад гърба му се шушукаше, че винаги си е падал по млади момиченца. Болд познаваше славата му на изключително избухлив и безжалостно откровен човек. Фаулър силно стисна ръката му и го попита за Лиз и Майлс. Никога не пропускаше да се поинтересува от тях. В устата му имаше няколко нови изкуствени зъба, на долната му устна се забелязваше малък белег. Болд се зачуди как ли изглежда другият участник в търкала — Фаулър поддържаше тялото си в завидна форма, а дрехите му, ушити по поръчка, само подчертаваха внушителното му телосложение.

Адлър откри съвещанието, а яхтата напусна укритието си зад вълнолома и навлезе в по-бурни води. Екипажът веднага увеличи скоростта и клатенето на лодката престана. Каютата, в която се намираха, бе с невероятно добра шумоизолация. Някакъв мъж от екипажа донесе кана с чай с лед и празни чаши, в които бяха поставили стръкче мента и резенчета лимон. Предложиха и бисквити.

Адлър започна.

— Бихме искали да изразим благодарността си за помощта, която ни оказвате, и за безценния ви опит, сержант. Намираме се в ужасна ситуация и сме готови да ви сътрудничим по всякакъв начин, за да разрешим този случай възможно най-бързо. Искам да заявя съвсем открито, че може би сме ви затруднили допълнително и сме обезсмислили част от усилията ви с продължителното си изчакване. — Той погледна към Дафи и Хауърд Таплин. — И бих искал да добавя, че продължаваме да сме убедени, че участието на полицията трябва да бъде изключително дискретно и незабележимо. Който и да е човекът, който стои зад заразяването на продуктите ни, той вече ни доказа, че не се шегува, и ние бихме искали да повярва, че се придържаме към изискванията му… към всичките му изисквания.

— Съгласен съм — отвърна Болд. — Докъде стигна изтеглянето на продукта от търговската мрежа?