Ридли Пиърсън - Без свидетели

Болд излезе в коридора и отново се почувства като крадец. С всяка измината стъпка ставаше все по-нервен. В стаята завари трима души, които, кацнали на високи столчета, работеха нещо пред един плот. Носеха предпазни очила и ръкавици и изглеждаха напълно погълнати от работата си. Помещението бе осеяно със стотици стъклени колби, пластмасови панички, епруветки и друго лабораторно оборудване. Истинска бъркотия. Той се насочи право към малкия хладилник, наведе се и отвори вратата. Никой не каза нито дума. Улови се, че очаква някой да го заговори, но нищо такова не се случи. Рафтовете на хладилника бяха претъпкани с панички. Той взе една, огледа я и я изпусна на пода.

Жената, която седеше най-близо до него, вдигна очи и го погледна. Привлекателна азиатка на около двадесет и пет години. Усмихна му се и отново насочи вниманието си към работата, която вършеше. Болд прибра падналата паничка и огледа още веднъж съдържанието на хладилника. Почти до задната стена откри паничката, маркирана холера V-395. Взе я, затвори вратата на хладилника и си тръгна.

Просто ей така.

Докато се върне при доктор Мен, успя да нормализира дишането си.

— Е?

— Оказахте се прав. Ако не го бях направил лично, никога нямаше да повярвам, че е възможно. — Подаде на Мен лабораторната паничка.

Мен я завъртя в ръката си и я огледа.

— Какво следва от тук нататък? — попита Болд, свали тясната престилка и отново се зае да си води записки.

— Не много. Вашият човек вероятно има някакви познания по микробиология — начален колежански курс. Малко агар — лабораторна паничка с протеинова основа; малко бульон — във всеки учебник може да се намери рецепта; инкубатор — но той би могъл да приспособи нещо за целта. Боя се, че не са нужни кой знае какви условия и умения. Всичко е много лесно. На пръв поглед изглежда неразбираемо, терминологията също е доста сложна, но отглеждането на някаква култура всъщност е относително елементарно занимание. Учи се както в гимназията, така и в курсовете по химия и колежите.

— Има ли още нещо, което би трябвало да зная? — попита Болд. — Например продължителност на живот на бактерията?

— Не е много кратка. Холерата всъщност е доста удачен избор. Наличието на салмонела би станало ясно веднага след отварянето на консервата заради неприятния бактериален мирис. Но холерата? Бактерията не отделя никаква миризма. И ако не става дума за човек от университета, за някой, запознат детайлно с холера-395 , а това са не повече от шепа хора — тогава този тип вероятно не подозира дори какво мощно оръжие е избрал. 395 е силно резистентен щам. Предполагам, че не е знаел с какво се сдобива. И ако тази подробност не се появи в пресата, той би могъл дори да не осъзнае, че може да убива хора.

Болд за миг сякаш остана без дъх.

— Да убива ?

— 395 е специално разработен щам. Той не реагира на повечето разпространени антибиотици. Това е причината, поради която онези деца са се разболели толкова сериозно. Всичко е описано в материалите, които ви дадох. — Той посочи купчината литература пред Болд. — Тяхната младост може да ги спаси — тук поне имаме късмет.

— Значи тази бактерия е смъртоносна и се съхранява просто ей така в някакъв хладилник?

— Зная. Зная. Но това важи за повечето неща, с които работим тук — в края на краищата това е лаборатория за изследване на инфекциозни заболявания. А целта на нашия труд е да лекуваме хората.

— Аз ли съм единственият, който съзира иронията в думите ви?

— Момчето на семейство Лоури е изпаднало в критично състояние преди няколко часа — информира го Мен.

Болд сякаш отново остана без дъх. Съвсем ясно си представи момчето — хлътналите му очи, необичайния цвят на кожата. Пригади му се. Остави чашата с чая на масата.

— Съжалявам — промърмори Мен.

— Имам двегодишен син — поясни Болд.

— А аз има син и дъщеря. Момчето е на пет, а момиченцето на три годинки — каза Мен и му посочи една цветна снимка до компютъра.

— Боя се, че шансовете ни не са особено големи. Въпреки цялата изследователска работа, която сме провели върху 395 . Иска ми се да ви кажа, че децата ще се оправят, но не мога, защото не съм убеден, че ще стане точно така.

Болд го погледна с надежда:

— Момиченцето е по-добре.

— Понякога имаме късмет — рече колебливо Мен. Поколеба се и додаде: — Има още нещо, което би трябвало да знаете. Хората от вашите лаборатории би трябвало да са наясно с този въпрос, но в случай че не са, ето за какво става дума: вибрио холерата деградира доста бързо. При стайна температура бактерията ще загине дори и в хранителна среда. В случай на достатъчно количество болестотворни организми те биха могли да причиняват болестта през първите пет до седем дни. След това ще загинат, което означава, че ще останат незабелязани от специалистите в лабораторията ви. Казвам ви го само за информация.