Ридли Пиърсън - Без свидетели

Хюндай добре познаваше работата си и си служеше добре с цифрите — среден брой клиенти на седмица и на месец; средна цена на покупка — четиридесет и пет долара и петдесет цента, демографски състав на клиентелата… Все цифри, характерни за района, обитателите на който в по-голямата си част бяха колежански възпитаници. Болд записваше всичко — и важното, и маловажното. На по-късен етап сигурно щеше да изхвърли по-голямата част от бележките си, но не и преди да ги е огледал и преценил внимателно.

Очертаваха се много и различни възможности — всяка една изискваше отделен детектив, който да проучи следата. Болд щеше да будува през по-голямата част от нощта, за да систематизира и опише всички свои предположения. Щеше да стане още на зазоряване. Някъде в този град, дори и в този момент, в който Болд разпитваше Хюндай, Консервния убиец може би пробиваше поредната консервна кутия със супа. Някъде в този град едно друго дете, също като Слейтър Лоури, с нетърпение очакваше да си похапне от нея.

Болд попита Хюндай за номера, изписан върху капака на всяка консерва. Искаше да разбере дали някой от служителите в магазина би забелязал евентуална внезапна промяна в този номер. Хюндай беше категоричен, че никой не би обърнал внимание на това. За тях важен бе кодовият номер на съответния продукт, а щом той оставаше непроменен, те нямаха основания за тревога.

— Дори и при промяна в етикета кодовият номер си остава същия — добави в заключение Хюндай.

Предупредителна камбанка зазвъня в главата на Болд. Можеха да направят така, че да пресекат пътя на заразените консерви към магазините и купувачите. Идеята, подхвърлена мимоходом от Хюндай, бе записана с големи букви в бележника на Болд. Смяна на етикетите!

Той все още пишеше, когато камбанката иззвъня отново и той усети прилив на адреналин.

— Какво казахте? Повторете го отново — запелтечи глухо.

Хюндай се стегна. Никак не му се искаше да повтаря едно и също нещо по няколко пъти.

— Говорех за автоматичната система за проверка — рече той. — Касовите апарати записват всеки отделен закупен артикул. Мога да ви кажа в кои дни какви стоки се харчат. В понеделниците например продаваме много млечни продукти, а в средите — много цигари. Не ме питайте защо. В петъците винаги се боим, че ще свърши бирата и рибата в магазина.

— Вие казахте всеки артикул — напомни му Болд. — Нека да си изясним това. Аз влизам в магазина и купувам пълна количка с продукти, а вие сте в състояние да проследите всеки артикул?

— Разбира се.

— Връщам се след три дни и вие можете да ми кажете какво съм купил предишния път? — „С най-големи подробности при това, мислеше си Болд. Дори и консервата със супа ще е в списъка.“

— Естествено. Без проблем. Компютри. Записи на касовите апарати. Разполагаме с най-съвременни технологии.

— А ако платя с чек, пак ли ще имате тази информация?

— Разбира се. В брой. С чек. С кредитни карти. Държим на отчет всички видове плащане.

Болд трябваше да разбере кога Бети Лоури е закупила консервата с пилешка супа. Тази информация щеше да му помогне да се върне назад към доставчика, а твърде възможно бе да стигне до записите от камерите на охранителната фирма. Правилното определяне на времето бе от изключително значение. Проследяването на плащане, извършено с чек или пък с кредитна карта, също би му позволило да идентифицира купувачите, които може да са забелязали изнудвача в момента на престъплението. Това, осъзна той, бе следата, която трябваше да следват. Сцената на престъплението.

Пейджърът на Болд иззвъня и той се обади в града. Свърза се с Дикси, който го информира, че от ХЕИ са идентифицирали холерния щам, който бил разработен в лабораторията за изследване на инфекциозни заболявания към болницата „Кинг Каунти“. Развълнуван от новината, Болд се сбогува с Хюндай набързо.

Изуменият Лий Хюндай остана на мястото си, стискайки празната чаша от кафе в ръката си. После се провикна след детектива:

— Какво толкова казах? Какво казах?

Доктор Брайън Мен стисна енергично ръката му. Очите му трескаво блестяха от изтощение, имаше тъмнокестенява къдрава коса и не съвсем угледен външен вид — също като Болд. Той преведе детектива през лабораторията за изследване на инфекциозни болести към болницата „Кинг Каунти“ и го покани в малък ъглов кабинет, претъпкан с научна литература. В далечния ъгъл се чуваше бръмченето на компютър. Болд беше свръхчувствителен към подобен шум. В кабинета имаше и телефон с избеляла от многогодишната употреба слушалка.