Ридли Пиърсън - Без свидетели

— Опитвате се да ми кажете, че това са бомби със закъснител, които обаче си имат своя срок на годност? И дори няма да можем да докажем, че супите са били заразени?

— Не и след като изтекат първите пет до седем дни. След това причинителят загива и вашите тестове ще дадат отрицателни резултати. — Докторът замълча за момент, а после добави: — Добрата новина е, че след една седмица по рафтовете супите вече не биха могли да разболеят когото и да било.

Болд бе потресен от тази информация. Представянето на доказателства за заразяването в съдебната зала може да се окаже доста непосилна, ако не и невъзможна задача. Поблагодари на доктора за времето, което му бе отделил, и двамата си стиснаха ръцете.

Когато мина край лабораторията, Болд промуши глава през вратата и погледна хладилника — отключен и леснодостъпен за убиеца.

Това го накара да се върне обратно при Мен, който затвори телефона като го видя.

— Ще заключите онзи хладилник, нали?

— Току-що наредих да го направят. — Мен посочи телефона.

Болд отново тръгна по коридора.

Една жена извика след него:

— Намерихте ли каквото търсехте? — Беше младата азиатка. Очите й изглеждаха уголемени зад предпазните очила, в ръката си държеше метална щипка, която искреше сред пламъка на горелката.

— Да — извика той, опитвайки се да надвика протяжния вой на центрофугата.

— Добре — доволно кимна.

— Не съвсем — промърмори Болд.

Обърна се и пое по лабиринта от болнични коридори, които толкова много си приличаха, че някой бе нарисувал по пода цветни стрелки, които да служат за ориентиране. Само дето Болд не знаеше кой цвят накъде води. Също като в случая, който разследваше. Най-накрая се добра до главното фоайе, затича се и излезе на паркинга, изненадан от неочаквания дъжд, който се изливаше от небето. Нямаше чадър, не носеше дори и вестник, с който да прикрие главата си. Понякога ужасно мразеше този град.

Срещата с Оуен Адлър трябваше да започне точно в три. В името на сигурността и пълната дискретност бе решено тя да се проведе на яхтата на Адлър. По-рано през деня Болд бе възложил на детектив Джон Ла Моя да изготви списък на студентите на Мен и на членовете на факултета, които са имали неограничен достъп до лабораторията по инфекциозни заболявания. Ла Моя трябваше да изготви освен това списъци с имената на служителите на „Фуудланд“, на охранителната фирма „Шоп-Алърт“, както и на Уогнър Холсейл — дистрибуторът, който зареждаше супермаркета на Лий Хюндай. Всичките тези списъци щяха да бъдат съпоставени със списъка на служителите на Адлър с едничката цел да се опитат да свържат възможния мотив с реалната възможност да бъде извършено престъплението.

Шилшол Марина бе претъпкана с мачти и оглушена от плющенето на платна и подрънкването на кухи алуминиеви тръби. Вятърът свистеше край стоманените шлагове. Силен дъжд бръскаше по плексигласовото предно стъкло и барабанеше по синия навес на моторницата, която подскачаше по вълните и отнасяше Болд и Дафи към очакващия ги моторен кръстосвач. Той бе временно закотвен откъм подветрената страна на сивите каменни блокове, които служеха като вълнолом и предпазваха от вълните изкуствено създаденото заливче. Седемнадесетметровата яхта можеше, естествено, да спре и на пристанището, но Адлър не желаеше да поеме риска той и придружаващите го да бъдат забелязани с представители на полицията.

— А преди време тази лодка ми изглеждаше толкова красива! — извика Дафи, за да надвика рева на двигателите. Тя не приличаше на себе си. Може би я изнервяше мисълта, че й предстои да се срещне с Адлър по делови въпрос, и то в компанията на толкова много други хора.

— Той бесен ли е? — провикна се Болд.

Тя вдигна вежди. Знаеше за кого става дума. И извика в отговор:

— Разтревожен е. — Вдигна ръце и прибра косата си, за да не я шиба по лицето. — Би искал да потърсим случаи на самоубийства, когато получим списъка със служителите му… съпруга, роднини. И банкрути. Това са непосредствените му искания.

— Смята, че въпросът е личен?

— Любов, пари и отмъщение — рече тя, цитирайки най-честите причини, поради които хората се избиват един друг. — Възможно е да си имаме работа с параноиден шизофреник — предупреди Дафи. — Но пък може да се окаже и хладнокръвен психопат.

На Болд му се стори, че вятърът изведнъж стана по-студен.

— Бих искала да включа в разследването и доктор Ричард Клемънтс. Работи в БПА.