Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

Но после Ватаро обяви оттеглянето си и Масаши незабавно се възползва от това. Направи крачката към двадесет и първия век. Векът на термоядрените кошмари и неограничената власт на електронните сурогати.

Жожи твърдо вярваше, че трупането на нечестна печалба трябва да се остави в ръцете на също така безчестни бизнесмени. Именно честта отличаваше Якудза от тях. Тя превръщаше организацията в нещо по-специално, тя беше нейната връзка с историческото величие на страната. С великолепието на самурайския дух. Масаши без съмнение ще умре от смях, ако чуе подобно определение. Но наследствеността и придържането към традицията са единствените предпазни средства срещу загниването, обхванало целия обществен живот. И тук лежи разликата между нас…

Но Жожи грешеше. Не насилието от екрана беше осакатило духа на новото поколение. Това сториха пак електронните медии, но посредством убийството на миналото, извършено пред милиони зрители. Според кредото на тези медии историческото минало на страната е толкова малотрайна стока, колкото и модното ревю, показано предишната седмица.

— Младите и неопитните трудно стигат до познанието — промълви той. — Твоите нови попълнения не могат да избягат от ограничеността на знанията, която им предлага съвременният живот. От тях никой нищо не може да научи. Просто защото са закърмени с боклук.

— Пак ли поставяш под въпрос моите методи? — вдигна вежди Масаши. — Ние с теб нямаме различия в оценката на положението. Но подходът ни към намиране на изход е различен.

— И какъв е твоят подход? — попита Жожи.

— Широк съюз — отвърна Масаши. — Между Якудза, деловите среди и правителството.

Жожи се разсмя, убеден, че брат му е замаян от силното питие.

— Кой ти пълни главата с подобни глупости? — извика той. — Якудза е престъпна организация, която никога не се е вмествала в рамките на гражданското общество. Ние сме това, което сме, именно защото сме извън закона. Никога не бихме оцелели в строго канонизираното общество на Япония!

— Някога това беше вярно — поклати глава Масаши. — Но днес вече не е. Днес Якудза безпроблемно може да се влее в обществения живот.

— Невъзможно! — извика Жожи, отказвайки да повярва на ушите си. — Ние сме престъпници! На нас винаги ще се гледа с подозрение, особено от страна на управляващите. Това не може да се промени!

— Аз мога да го променя и вече го правя — отвърна Масаши. — Вече съм на път да измъкна клана Таки от страната на сенките. На първо време възнамерявам да запозная обществеността с героичната дейност на клана по време на войната. Всички трябва да узнаят за борбата ни срещу агентите на КГБ. Освен това ще засиля участието ни в дейността на «Ямамото Хеви Индъстриз». Заедно с Нобуо Ямамото имаме планове за няколко съвместни проекта, които ще бъдат осъществени с прякото участие на клана. Скоро ще бъдем стабилна и законна организация, редом с най-утвърдените корпорации на Япония.

— Не се чуваш какво говориш — поклати глава Жожи. — Бизнесмените и бюрократите, с които търсиш съюз, презрително ще ти се изплюят в лицето. Те по-скоро ще си направят сепуку, отколкото да ни пуснат в своя двор! Самозаблудата ти би била смешна, ако не беше толкова тъжна!

— Достатъчно! — кресна Масаши. Гласът му беше толкова силен, че заглуши музиката и няколко глави се извърнаха в тяхна посока.

Но Жожи нямаше намерение да спира.

— Нима не виждаш, че твоите нови попълнения ще донесат нещастие на Якудза? — попита той. — Те са неуправляеми, защото са забравили своите корени. Без повелите на дълга те не стават за нищо, никой оябун не би посмял да им се довери. Те не могат да бъдат дисциплинирани, просто защото вярват само в анархията. Ако мислиш другояче, значи си глупак и не заслужаваш да ръководиш клана Таки!

Масаши рязко се приведе напред и сграбчи ризата на Жожи. Чашите отлетяха от масата и се пръснаха на пода. Двама от охраната на заведението тръгнаха към масата, но бяха спрени от Шозо и бодигарда на Масаши с уморените очи.

— Виж какво! — просъска Масаши. — Може и да си ми брат, но това не означава, че ще търпя подобни обиди! Аз съм оябун на клана Таки! Изпитах съжаление към теб и възнамерявах да ти предложа едно добро място в нашите структури. Но за това вече и дума не може да става. Ти си същият като татко. Разсъждаваш старомодно, със столетия назад. Не искам да имам нищо общо с теб, чуваш ли? А сега ставай и се махай от очите ми, нещастен слабак!

Уде откри двамата хавайци да пият бира в една от кръчмите на Вайлуку. Не беше трудно, тъй като още преди разговора на пасбището успя да сложи подслушвателно устройство на частния телефон на Ичимада Дебелака. После просто го сплаши до такава степен, че естествената реакция на домакина беше да хване слушалката. Устройството беше от модела ТН-5000 на компанията «Фуджицу», последно достижение на техниката. С помощта на микрочип от типа «РОМ», то регистрираше и съхраняваше всички импулси, които преминаваха през «майката» на безжичния апарат. Макар и току-що пристигнал на Хаваите, Уде имаше връзки навсякъде и никак не му беше трудно да открие името и адреса на съответния телефонен абонат.