Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Не ти се сърдя, че не искаш да говориш по този въпрос — продължаваше Уде. — На твое място и аз бих постъпил така. Но за разлика от теб положително щях да се възползвам по най-добрия начин от своето изгнание. Щях да отхвърля господството на Токио. Тази земя е свободна, част от Съединените щати. Те не знаят какви са целите ни. Територията е богата, девствена. Узряла и готова да бъде усвоена. Тук човек може да си създаде не само авторитет, но и огромно състояние.

Лицето на Уде окаменя, очите му се впиха в Ичимада:

— Ти си познавал Филип Дос, нали?

Ето защо Масаши го е изпратил да ме притиска, въздъхна вътрешно Ичимада. Подозира, че Дос е направил опит да установи контакт с мен. Трябва много да внимавам!

— И двамата познавахме Ватаро Таки — предпазливо отвърна той.

Светът на Уде преливаше от ярки цветове, всичко блестеше.

— Искам документа Катей — тръсна глава той. — Масаши Таки ти е заповядал да го откриеш. Ако не го получа, ще стигна до заключението, че не искаш да ми го предадеш.

Ичимада очакваше подобно развитие на разговора и беше готов.

— Аз съм верен на клана Таки — твърдо изрече той. — Масаши може да бъде спокоен. Все още работя по въпроса с документа Катей. Не съм спрял от момента, в който Филип Дос беше убит. Установих, че документът не е бил у него в момента на катастрофата. Сега проверявам всички места, които е посещавал — Дебелака усети как тънка струйка пот се плъзга по слепоочието му и потръпна от гняв. Уде се втренчи в нея с интереса, с който природоизпитателят разглежда рядък вид пеперуда.

— Лично ли се занимаваш с този въпрос? — попита гигантът, без да отделя поглед от лицето на Ичимада.

— Разбира се — отвърна онзи, опитвайки се да върви една крачка пред противника и питайки се дали Уде изобщо знае за съществуването на двамата хавайци.

— Не бих посмял да поверя на никого подобна деликатна операция.

— Имаш славата, че рядко си цапаш дебелите пръсти — отбеляза Уде, после отметна тава и избухна в гръмогласен смях: — Между другото, скоро видях пръстчето, което ти липсва… Беше в някакво шишенце, пълно с кафява течност.

— Гири — въздъхна Ичимада Дебелака, запазил спокойствие с цената на доста усилия. — Но това е концепция, която японците като теб вече не разбират, нали?

В очите на Уде проблесна гневен пламък.

— Имам пълномощия да реша въпроса както намеря за добре! — заплашително изръмжа той. — Ако не получа документа Катей в рамките на четиридесет и осем часа, ти ще умреш, Ичимада!

Дебелака го гледаше както се гледа луд.

— Съветвам те да вземеш необходимите мерки — продължи Уде и наведе глава, сякаш се ослушваше. — Я чуй! Струва ми се, че долавям как животът ти вече започва да отмерва последните си тактове…

Ичимада Дебелака стисна зъби и се остави на вълните налудничав смях, които го заляха.

«А Бас» блестеше в златнозелена неонова светлина.

— Сякаш сме в аквариум — отбеляза Жожи Таки.

— Нощта има хиляда очи — подхвърли Шозо, цитирайки фраза от стар американски филм. — И всяко едно от тях е тук.

Нощното заведение беше обзаведено в стил, който би могъл да се характеризира като «минималистичен шик». В него се влизаше по стръмна стълба, започваща направо от претъпкания с хора тротоар. Блестящо лакираните сиви и черни масички бяха пръснати около прозрачен подиум, изпъстрен с блуждаещи светлинки. Ако посетителят си направи труда да се вгледа в него, той с учудване ще установи, че отдолу има още едно заведение, над главата му — трето. Барът беше на няколко нива, осветен от извиващи се като змии разноцветни неонови тръби.

Край стените, облицовани с акустичен материал от неизвестно качество и с неопределен цвят, бяха подредени сепаретата. Таванът отгоре беше на странни дупки, запълнени с разноцветни прожектори. Те постоянно се въртяха и създаваха впечатление, че човек се намира в стомаха на огромно чудовище, задрямало в процес на храносмилане.

Приликите с анатомията се подчертаваха още повече от полуголите момичета, които тичаха между масите с табли в ръце. Бялата им плът проблясваше на разноцветната светлина и човек оставаше с чувството, че се намира в кланица, задръстена от одрани и окачени на куки животински трупове.

Още преди много години Жожи престана да се учудва на факта, че мъжете се привличат от подобен тип механична сексуалност. Може би в днешните модерни времена тя все пак беше за предпочитане пред никаква…

За миг си спомни за Кико, която остана да очаква завръщането му с търпението на Буда. После тръсна глава и насочи цялото си внимание към предстоящата среща.