Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 1)

— Япония се възстанови от руините — отвърна Масаши. — Но това е всичко, което народът ни може да стори. Оттук нататък величието зависи единствено от онези, които виждат пътя напред — пресуши чашата си и добави: — Винаги говоря истината, а човек често не иска да я чува.

— Значи истината, а? — вдигна шава Жожи и махна с ръка по посока на заведението. — Тогава трябва да гледаш тези нещастници наоколо, братко. Нали измежду тях набираш новите си попълнения? Идват тук да си пълнят очите, висят цяла нощ, а после се прибират у дома да мастурбират! — от гърлото му се откъсна звук на дълбоко отвращение. — Какво истинско има в това да надничаш под полата на жена, която е оставила бельото си в гардероба, за да изкара някоя йена?

Келнерката се наведе да прибере празните чаши от масата и да ги замени с пълни. Певецът продължаваше да се дере на подиума.

— Послушай малко този буламач — продължи Жожи. — Твоите нови попълнения го слушат с часове. Нима мислиш, че ги е грижа за «хайку», великото поетично наследство на тази страна? Не, братко. Те отдавна са изгубили връзка с миналото, с всичко, което прави Япония велика страна… «Стоим и се гледаме с часове, в очите ни има сълзи»… — подигравателно повтори думите на песента той, имитирайки очилатия певец. — Пълна безсмислица! Също като серийно произвежданото насилие в киното, на което публиката се радва, тропа с крака и иска още! Като направените по един калъп гротескни телевизионни програми, които проповядват същото насилие! Защо е всичко това? Защото ни манипулират. Гъделичкат долните вкусове на широката публика, но внимават никога да не предизвикват истински чувства у нея. Такива, каквито са гневът и отвращението. В измамния електронен свят няма място за подобни емоции. Неговият бизнес е чиста фантазия.

Жожи си даваше сметка, че говори прекалено много, усещаше втренчения поглед на брат си, но вече не можеше да се спре. В стомаха му нарастваше топката на гнева, имаше чувството, че се е заразил от гнева на Масаши.

— Твоите нови попълнения в клана нямат чувство за чест, нямат усет към традициите. Знаеш ли защо? Защото са израснали под влиянието на електронните боклуци. Манипулират ги от момента на раждането им, заедно с първата глътка майчина кърма! И те вече знаят какво значи манипулация. Манипулират както околните, така и самите себе си! — ръката на Жожи отново описа широк кръг: — Виж им забавленията. Трябва им силна и продължителна обработка, за да реагират на каквото и да било. Духът им е груб и омаломощен. Единственото им знаме е екстремизмът. Само той притежава достатъчно мощ да ги изтръгне от тъпото равнодушие. Всичко останало посрещат с нечуващи уши и невиждащ взор.

— Екстремизмът често се възприема погрешно — отбеляза Масаши и се приведе напред. — Но днес именно екстремизмът и само той може да изтръгне Япония от лапите на омразните чужденци! Ако не беше толкова чувствителен и слаб, ти несъмнено щеше да прозреш тази истина! Татко също не успя да я прозре. Единствената му заслуга е, че все пак успя да противопостави на руснаците могъществото на клана Таки!

— Как можеш да говориш така за нашия дълбоко уважаван баща? — ахна Жожи.

— Говоря истината — отсече Масаши. — Аз съм единственият човек в нашите среди, който има смелостта да го стори. Както винаги…

Не се е променил, въздъхна разочаровано Жожи. Радостната възбуда от началото на разговора бързо го напусна. Даде си сметка за безсмислието на тази среща. Масаши не се е променил нито на йота, все така презираше традицията. Нали именно той се обяви срещу нея на общото събрание на клана? Нали именно той твърдеше, че отличителните качества на Якудза — чувството за чест и дълг — вече са остарели и трябва да бъдат забравени? «Наближаваме третото хилядолетие на човешката история, казваше той. Ако Якудза възнамерява да оцелее през следващия век, тя трябва рязко да разшири своите сфери на влияние.

И днес, както векове наред, ние си оставаме една локална организация. Не сме направили нищо да подобрим своето положение. Стоим там, където са стояли нашите дядовци.

Но светът върви напред, при това бързо и стремително. Ние трябва да търсим нови хоризонти, ако искаме да оцелеем. Якудза трябва да върши това, което върши правителството на Япония — да излезе на международната арена и да конкурира сродните си организации.»

Но излизането на международната арена изисква огромни капитали. Единственият сигурен начин за тяхното натрупване си остава търговията с наркотици. Ватаро Таки беше категорично против подобна дейност и всички приемаха неговото становище.