Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— А ти какво мислиш, синко? — въпросът на генерал Хадли беше предназначен за Филип. — Ти си нашият специалист по агентурата тук, ти най-добре познаваш японския начин на мислене…

— Джонас има право — отвърна Филип. — Колкото повече имена измъкнем от фалшивите сведения на Джибан, толкова повече се увеличават шансовете ни да проследим нишката в обратна посока и да се приближим до същинските лидери на тази организация — благодарение на Ватаро Таки, Филип вече знаеше имената на някои от тези хора. Но не желаеше, пък и нямаше как да обясни произхода на своята информация. — Не бива да се забравя, че те ни подхвърлят имената на своите врагове. Използвайки контактите си в политическите среди на Япония, ние можем значително да стесним списъка на евентуалните участници в тази тайна организация. По метода на аритметичното елиминиране.

— Значи си струва да рискуваме — кимна генерал Хадли. — Аз мога да измисля някакъв убедителен претекст за основния ремонт на къщата… Джибан разполага с широка мрежа за информация, няма съмнение, че слуховете ще стигнат там, където трябва. Друг въпрос е дали ще захапят въдицата. Ако това не стане, присъстващият тук офицер Търнър ще изпадне в твърде опасно положение. И поредната му среща с представителя на Джибан може да се окаже последната…

— Готов съм да поема този риск, господин генерал — обади се Търнър. — Джибан има интерес да приеме подхвърлената версия. Просто защото все още има твърде много врагове, от които с удоволствие би се освободила.

— Това е друга работа — отвърна Хадли. — Ние трябва да ги убедим, че продължаваме да ликвидираме хората от подхвърлените им списъци.

— Като на практика не го вършим — добави Филип.

— Защо просто не ги прибираме в секретната си квартира? — предложи Търнър. — Там ще имат всички удобства, едновременно с това ще излязат от обръщение, докато ние разпространяваме убедителни версии за тяхната смърт…

— Идеята не е лоша — кимна Джонас.

— Значи се споразумяхме, така ли? — огледа ги генерал Хадли. Всички кимнаха в знак на съгласие. — Много добре. Но провал не трябва да има! Позицията ни пред президента вече е доста разклатена, всичко може да рухне още при първата негативна информация.

Така Дейвид Търнър получи зелена улица за своите секретни срещи с представителите на Джибан. Всички се надяваха да съберат достатъчно информация за разкриването и обезвреждането на най-могъщата тайна организация в Япония.

— Какво ти става? — постави ръка на рамото му Мичико. — Вече часове мълчиш.

Филип беше отправил поглед към листа хартия пред себе си, писалката му чертаеше безсмислени кръгове върху нея. Не можеше да откъсне мислите си от убийството на Силвърс, все му се струваше, че е пропуснал нещо важно. Въпреки мнението на генерал Хадли, Джонас и Търнър, той продължаваше да поддържа становището, че тази смърт трябва да бъде разследвана докрай.

Кой уби полковник Харолд Мортън Силвърс? Хадли твърдеше, че вратата на къщата му била затворена, но незаключена. По време на пристигането му — около 11 часа вечерта, Силвърс вече е бил мъртъв. Незаключената врата навеждаше на мисълта, че Силвърс е познавал убиеца си и лично му е отворил. Полковникът не беше от хората, които ще отворят на непознат по това време на денонощието.

Колегите му подозираха, че убиецът е неизвестният представител на Джибан. Но това просто не се връзваше. Никой японец не би използвал катаната като сатър, а тялото на жертвата бе наистина накълцано на парчета. Следователно някой нарочно е направил това, искал е убийството да изглежда като работа на Джибан. Но кой?

Какви са последиците от смъртта на Силвърс, запита се Филип. Командването на ЦРГ, макар и временно, беше прехвърлено на генерал Хадли. Джонас получи повишение, Търнър запази мястото си. Какво означават тези промени? Хадли получи директен достъп до операциите на ЦРГ в Далечния изток. Позициите на Търнър останаха непокътнати, а Джонас получи старт нагоре много по-бързо от очакванията. Но да се допусне, че Джонас е организирал убийството на Силвърс в името на собствената си кариера, беше нещо наистина прекалено.

Какво тогава ми убягва, продължаваше да се пита Филип. Вдигна глава към загриженото лице на Мичико, на неговото се появи бледа усмивка:

— Изпитвала ли си някога чувството, че не можеш да се почешеш там, където те сърби? — попита той. — Седя си тук, пред купища факти, свързани със смъртта на полковник Силвърс, и нищо не ми влиза в главата!