Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

Помогнаха на пилота да се настани в кабината, люкът над главата му щракна. Всички се отдръпнаха на безопасно разстояние и двигателите бяха включени.

— Скоростта не е единствената отличителна черта на този самолет — добави Нобуо. — Особено ако гледаме в перспектива.

Далечната стена на огромния хангар бавно се плъзна встрани, зад нея блесна бетонна писта. Изтребителят бавно се плъзна към нея и спря, до слуха им долетя свистенето на двигателите, бързо набиращи необходимите за излитането обороти. Въздухът затрептя от високата температура, силуетът на машината се размърда като жив.

Нобуо кимна на Масаши и го поведе към командния пункт. Спряха пред работещ радарен екран.

— Всичко е готово — каза Нобуо и кимна на един мъж със слушалки на главата. Той каза нещо в микрофона и ФАКС-ът изведнъж се втурна напред. Още преди Масаши да успее да го фиксира с очи, той вече се откъсваше от пистата. В следващата секунда сребристото му тяло се стрелна под остър ъгъл нагоре и изчезна в небето.

— Кога? — дрезгаво попита Масаши, останал без глас от обзелото го вълнение.

— Точно след петнадесет секунди самолетът ще бъде на удобна за радара височина и пилотът ще задейства устройството — отвърна Нобуо. Очите му се насочиха към екрана, миг по-късно върху него започна да мига ярка точица. — Ето го! — въпреки съмненията и страховете си, той усети как го обзема нетърпеливо очакване. В крайна сметка ФАКС беше негово творение!

— … Четири, три, две, едно — започна да отброява той, без да откъсва очи от бягащата по екрана точица.

В следващата секунда самолетът изчезна от радара, сякаш никога не е бил там.

— Буда! — възкликна Масаши.

Очите им се прехвърлиха върху катодната тръба, излъчваща синкава светлина. Нищо не нарушаваше гладката й повърхност. Устройството за изплъзване от радарен контрол действа безотказно, помисли Нобуо. Сега ФАКС е невидим, но следва курса си. Масаши спокойно може да разчита на него, за да пусне термоядрения си товар над територията на Китай. И вероятно никой няма да е в състояние да го спре.

В момента на експлозията Илайн се готвеше да сложи нова лепенка върху разранения нос на Майкъл. След борбата с Уде той отново беше започнал да кърви.

— Достатъчно, Майкъл — промърмори тя. — Не можеш да се сравняваш с…

В същия миг тресна оглушителната експлозия, кабината се изпълни с ослепителна светлина, въздухът натежа от задушлив бял дим.

— Какво става? — подскочи Майкъл. Тялото го болеше ужасно, главата му се въртеше. Необходимо му беше огромно усилие на волята, за да потиска болката.

— Уде! — изкрещя Илайн.

Треснаха изстрели, телата на двамата помощник–пилоти се строполиха в средата на пътническия салон. От вратата на пилотската кабина надникна командирът, ръцете му стискаха аптечката за първа помощ, която Илайн беше поискала минута преди това.

— Включвайте двигателите! — извика Илайн.

— Но какво става?… — объркано я изгледа пилотът.

— Сядайте на щурвала и тръгвайте! — заповяда Илайн с нетърпящ възражение тон.

— Нямаме достатъчно гориво — възрази командирът.

— Ще стигне ли за няколко кръга ниско над земята?

— Да, но люкът на товарния отсек е отворен…

— Ще летите ниско! — тръсна глава Илайн. — Хайде!

Блъсна Майкъл на пода на пътническия салон и изчезна зад вратата.

Командирът седна на мястото си и започна да включва различни уреди. Миг по-късно завиха реактивните двигатели.

Майкъл с мъка раздвижи крайниците си и зае позиция зад една от седалките. Илайн не се виждаше никъде. Тежката машина се раздвижи, в същия миг над него се появи главата на Уде. Револверът се насочи в гърдите му, дупката на дулото изглеждаше черна и огромна.

Сви глава в раменете си и хлътна зад седалката в момента, в който тресна изстрелът. Куршумът улучи металната рамка на креслото, разлетяха се искри. Самолетът започна да набира скорост. Замаян и напрегнат, Майкъл кой знае защо се запита какви обяснения е дал пилотът по радиото за внезапното си излитане. На тази писта всеки момент щеше да се приземи поредният тежък лайнер от континента, въздушният трафик над острова също беше достатъчно оживен.

Уде стреля за втори път, Майкъл намери укритие зад друго кресло. Изчака още два изстрела, после стана на крака и с олюляване се затича по пътечката. Зад гърба му се чу остро изщракване, но изстрел не последва. Слава Богу! Изчисленията му бяха правилни, Уде вече нямаше патрони!

Обърна се и се стрелна по посока на японеца, предупредителният вик на Илайн дойде твърде късно. В ръката на Уде блесна късче метал, в следващия миг „шакенът“ вече летеше във въздуха.