Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— Тази вечер ли имаш предвид?

— Не само нея — отвърна генералът. — Тя просто сложи венец на това, което се мъти от шест години насам… — „Значи вече е прочел доклада“, въздъхна в себе си Джонас. — Какво е истинското състояние на нещата? Много ли сме зле?

Джонас му разказа всичко, което знаеше.

— Господи Исусе! — поклати глава Хадли. — Ако руснаците разполагат с всичко, за което ми спомена, нашето разузнаване е с колко… може би десет години зад тях! — в очите му се появи дълбоко отчаяние: — Знаят даже и за замразените агенти, а? Пресвета Дево!

После скочи на крака и започна да кръстосва напред-назад по килима.

— Кой е предателят, Джонас? Само човек от висшето ръководство на БЕМТ може да получи достъп до секретните кодове на централния компютър и да изтрие базисни данни от паметта му!

— Дори не всички ръководители имат подобен достъп — въздъхна Джонас. — Кръгът се затваря с три-четири имена.

— Но защо му е трябвало да изтрива данните? — свъси вежди Хадли. — Защо просто не ги е записал? Тогава компютърът изобщо нямаше да вдигне тревога. Той сигнализира само при изтриване на базисна информация. Май ще се окаже, че имаме работа с еднократно проникнал агент!

— А може би той нарочно е сторил това — промърмори Джонас. — Може би е искал да научим какво е направил. Което означава, че вече е далеч. Веднага се заемам с проверките.

— Няма смисъл, Джонас.

— Какво искаш да кажеш?

— Ние сме стари приятели и колеги — въздъхна Хадли — Може би ще ти е по-лесно да го чуеш от мен… — закова се пред бюрото и впи очи в лицето му: — Това е краят, Джонас. Трябва ми свежа кръв, трябват ми млади хора. БЕМТ остаря и склерозира, допусна врага да проникне в самото му сърце! Времето му безвъзвратно отмина.

Джонас усети как му се завива свят, ушите му забучаха. Имаше чувството, че всеки момент ще получи инфаркт.

— Генерале, не може така изведнъж да…

— Наистина съжалявам — твърдо отвърна Хадли. — Но заповедта е окончателна и вече се привежда в изпълнение. Президентът е информиран, моите хора всеки момент ще започнат да запечатват сградата. Скоро тук ще дойде специална група за разследване, вече няма от какво да се притесняваш. От тази минута нататък БЕМТ не съществува.

Джонас бавно се облегна назад, лицето му беше по-бяло от стената.

Притиснал детето до гърди, Уде бръкна в джоба си и извади стоманен „шакен“. Беше застанал в основата на подвижната стълба, тълпата пред него беше на прага на истерията. Усещаше особения, странно възбуждащ аромат на лудостта и масовата психоза.

Въоръженият пазач, втурнал се след Майкъл и Илайн, беше на няколко крачки от него. Китката на Уде се стрелна напред, очите на човека широко се разтвориха. Стоманената звезда потъна дълбоко в гърдите му, тялото му политна и се строполи на бетона.

Уде изтича до него, измъкна револвера от ръката му и провери барабана. Два патрона липсваха, ръката му се протегна към колана с резервните пълнители. Откъм изхода се появиха още три униформени фигури. Пазачи или полицаи. Уде се прицели и натисна спусъка. Втори, трети път… Униформените фигури паднаха една по една, като дървени патици в стрелбище. Нямаше време за проверка на точността, мислеше единствено за патроните, останали в барабана.

Обърна се и пропълзя под туловището на ДС-10. Намираше се в Мауи, а това означаваше, че до появата на нови полицейски подкрепления ще измине доста време. Въпреки това разполагаше с броени минути за изпълнение на задачата.

Придвижи се към опашката. Както очакваше, вратите за багажното и персонала зееха широко отворени. Захвърли детето върху цимента, скочи и се набра на мускули в тъмното и хладно багажно отделение.

Натика револвера в колана си, протегна ръка и напипа централния панел над главата си. Придържайки се към него, той неизбежно щеше да стигне до кабината. Конструкцията беше от алуминий, тънки ребра поддържаха външната обшивка. Пръстите му опипаха преградата и той разбра, че няма да може да проникне оттатък — беше занитена.

Бръкна в джоба си и извади инструментите, които сутринта получи от хората на Оме. Беше избрал този метод за ликвидирането на Майкъл още в Уайлуку, веднага след като научи къде се намира къщата под наем на Илайн Ямамото. Фактът, че Майкъл намери убежище в огромния ДС-10, не можеше да му попречи с нищо, методът беше подходящ и тук.

Ръцете му се заеха с работа. В тях се появи нещо като ролка скоч, широка около сантиметър, мазна и лепкава. Прикрепи я към вътрешния панел, разделящ багажното отделение от пътническия салон, закачи детонатора и се огледа. Експлозивите се подчиняваха на основните физически закони като всичко останало в природата. Следователно и те търсеха най-лекия път за своето проникване. Уде придърпа един палет, натоварен с тежки и здрави куфари от известната марка „Самсонайт“. Те несъмнено щяха да бъдат достатъчни като преграда, взривната вълна ще се насочи в противоположна посока. Ако не беше си направил този труд, експлозията положително щеше да бъде достатъчно силна, за да помете и него заедно с враговете му.