Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

В същия момент го връхлетя Уде, той се извъртя и падна по гръб. Ръцете му се стрелнаха нагоре, за да отклонят удара на късия японски нож „танто“.

Светкавично преценил посоката на острието, Майкъл опита да предпази корема си с ветрилообразно движение и рязка контраатака. Уде блокира удара с дръжката на „танто“, завъртя се по посока на часовниковата стрелка и така комбинира инерцията на собственото си тяло с тази на противника.

Сърцето на Майкъл се свиваше от страх. Даде си сметка, че това е страх за Одри, за крехката му сестра, попаднала в лапите на този звяр. Прехапал устни, той вложи цялото си умение, за да парира яростната атака!

Страхът води до поражение , казваше Цуйо. Омраза, гняв, объркване — всичко това са елементи на страха. Колкото по-бързо се освободиш от тях, толкова по-големи са шансовете ти да оцелееш. Това учениците ми разбират най-трудно, просто защото са тук да трупат познания, а не да се освобождават от тях. Ако мислиш само за отмъщението, твоето тяло ще загуби част от силата си. Изборът пред теб ще намалее и стратегията ще престане да бъде на твоя страна. Оставаш с една мисъл в главата — мисълта за отмъщение; и тя те прави слаб.

Но в момента душата на Майкъл се гърчеше именно от желанието за мъст. Искаше да накаже Уде за всичко, което е причинил на сестра му. Лявата му ръка се стрелна напред и сграбчи китката на Уде. Целта му беше да използва инерцията на нападението и да го накара да пусне оръжието.

Но Уде очакваше подобна тактика, тялото му рязко се отмести встрани, удари се в основата на подвижната стълба и политна. Майкъл светкавично се възползва, краката му се стрелнаха напред и се сключиха около бедрото на Уде.

Японецът се строполи на асфалта. Някъде завиха сирени, Майкъл вдигна глава. Боецът — якудза се беше отпуснал на коляно, пистолетът в ръката му вече се насочваше насам. Отскочи зад стълбата, миг по-късно куршумът звънна в металната основа и пръсна рояк искри. Лишен от пространство за маневриране, Майкъл направи светкавична оценка на обстановката. Уде вече се надигаше с „танто“ в ръка, бягството беше невъзможно, тъй като боецът го държеше на мушката си.

После зърна фигурата на Илайн да изскача иззад корпуса на самолета. Ръката й се вдигна нагоре, някакъв тъмен предмет излетя от нея и се стовари в темето на боеца. Онзи се просна по очи, пистолетът му издрънча на пистата.

Майкъл се обърна и хукна да бяга, в главата му се въртеше мисълта за „муто“. Муто е умението да се защитаваш без сабя , казваше Цуйо. Ако разчиташ единствено на оръжието, много често ще изпадаш в неизгодна позиция. Истинският боец трябва да владее всички форми на водене на бой, да се възползва от подръчни оръжия, да се защитава и с голи ръце. Иначе няма да оцелее.

Илайн беше прибягнала именно до „муто“ и това спаси живота му.

Продължаваше да лети напред. Одри, къде си?

Уде се изправи на крака, тръсна глава и се втурна да го преследва. Илайн изскочи иззад крилото на малкия самолет и също затича насам. Придвижваше се под ъгъл и скоро се озова до рамото му.

Двамата се насочиха към огромния търбух на ДС-10, който в момента беше единственото им спасение. След няколко секунди се добраха до стълбичката, Майкъл тичаше пръв. Сграбчи стюардесата, която изпращаше последните пътници, и грубо я бутна във вътрешността на самолета.

— Затворете вратата! — изкрещя той на другите момичета с тъмносини униформи, които смаяно се облещиха насреща му. Командирът на самолета и вторият пилот тъкмо се надигаха от местата си.

Уде вече се изкачваше по подвижната стълба, в ръцете си държеше малко момиченце. Зад него тичаше майката, по лицето й се стичаха сълзи, от устата й излитаха отчаяни вопли.

— Правете каквото ви казах, за бога! — изкрещя Майкъл.

Но екипажът не беше в състояние да реагира, парализиран от изненада и страх. Спасението дойде пак от Илайн. Без да губи самообладание, тя се втурна навътре, освободи ключалката и тежката врата шумно се затръшна.

„Господи, успяхме“, замаяно въздъхна Майкъл.

Джонас си беше у дома, на бюрото му имаше купчина папки с агентурни сведения. Отначало реши да провери всичко, което се отнасяше за дейността на БЕМТ през последните шест години, в съответствие с информацията в доклада на генерал Хадли. Но после в главата му започна да се оформя неясно подозрение, ръцете му механично се насочиха към папките с още по-ранни оперативни материали.

Нещата бавно започнаха да заемат местата си. Джонас разбра, че неговото ведомство е отстъпвало територия на руското разузнаване в продължение на повече от петнадесет години. Без очебийни провали, без шумни успехи. Тук изгубиш агент, там проваляш някоя операция. После пък става обратното — руснаците са тези, които търпят подобни загуби… Всичко изглеждаше в границите на нормалното… Но прегледът на цялата оперативна информация доказа, че нищо не е било в границите на нормалното.