Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

Напуснаха долината Иао и поеха на изток, към Уайлуку.

— Има обаче един човек на име Оме — продължи Илайн. — Неговото поле на дейност е централното, тоест — в и около летището. Хората му се занимават с вносно-износни операции. Оме беше подчинен единствено на Ичимада. Логично е да се допусне, че Уде се е свързал с него, особено ако е разговарял с Масаши… Оме е доверен човек на Масаши.

Прекосиха бедните покрайнини на града и поеха по пътя, на който се бяха запознали. Илайн намали скоростта, очите й внимателно опипваха скалите наоколо. Открила това, което търси, тя отби встрани и спря.

— Ето там — посочи ръката й. — Използвай бинокъла.

Майкъл видя тесен павиран път, който се виеше нагоре в планината. Той очевидно водеше към Кахакулоа, край него се виждаше старото гробище, което вече познаваше.

Китка дървета почти закриваше къщата, която беше построена на стръмния склон. Майкъл насочи бинокъла натам. През мощното увеличително стъкло всичко се виждаше с кристална яснота. Пред къщата имаше паркирана кола, не се забелязваше никакво движение.

Майкъл изчака малко, после понечи да слезе от джипа и да смени позицията за наблюдение. В този момент входната врата се отвори. На прага се появиха двама бойци — якудза. Огледаха се внимателно и тръгнаха към колата. Инспекцията, на която я подложиха беше достойна за учебно занятие в полицията.

След десетина минути единият се прибра обратно в къщата. Върна се в компанията на висок японец с белег на лицето, в ръцете си държеше багаж.

— Това е Оме — каза Илайн, оценила за секунда кратката му информация. — Вероятно и Уде е там.

— Няма следа от него — поклати глава Майкъл, после добави: — Чакай, чакай! На входа има още една фигура…

На вратата се появи едър мъж, ръцете му придържаха жена със завързани крайници. Наведе се да свали въжетата от краката й и лицето му се извърна насам.

— Уде ли е? — попита Илайн.

— Да — промърмори Майкъл, пръстите му се стегнаха около бинокъла. — Мъкне завързана жена…

— Жена ли? — учуди се Илайн. — Странно… Уде пристигна тук съвсем сам.

— Но сега е с жена и това прави задачата ни по-лесна. Ще трябва да мисли и за нея, докато ние… — изведнъж млъкна, после от гърлото му излетя сподавен вик. Уде беше дръпнал качулката от главата на жената: — Това е Одри! Мръсникът е отвлякъл сестра ми!

Илайн дръпна бинокъла от ръцете му. Видя как Одри прикляка и се облекчава в крайпътните храсталаци, главата й безсилно клюмаше. Уде я изчака да свърши, после веднага й върза краката. Вдигна я на рамо и я натика на задната седалка, после седна зад волана.

— Пресвети боже! — възкликна Илайн.

— Какво става? — нетърпеливо попита Майкъл.

— Илайн, какво става, за бога?!

Илайн не отвърна, очите й не се отделяха от бялото като вар лице на Одри. Майкъл я издърпа от шофьорското място и седна зад волана. Тя едва успя да скочи до него и джипът рязко потегли. Колата на Уде бързо се отдалечаваше.

— Искам да знам какво става! — твърдо процеди той. — Хайде, Илайн, казвай!

— Не зная — объркано отвърна тя, лицето й стана загрижено. — Всичко се обърка…

— Какво по-точно?

— Майкъл, сестра ти беше отвлечена от мен…

— Какво?!

— Направих го, за да я спася. Масаши направи опит да я докопа веднъж, не исках това да се повтори…

— Но защо? Баща ми е мъртъв, той не би могъл да използва Одри за заложница!

— Филип й е пратил нещо, нали?

Ето че се оказах прав, помисли си Майкъл. Татко с изпратил на Одри нещо от жизненоважно значение.

— Значи с теб се бих в кабинета на баща ми? — присви очи той.

— Съжалявам, но нямах друг изход — въздъхна Илайн. — Присъствието ти там не беше планирано…

— Би могла да ме предупредиш! Заедно можехме да измислим нещо по-добро. Като фалшиво отвличане, например…

— Нима щеше да ми повярваш? — поклати глава Илайн. — Съмнявам се. Нямах право да рискувам. Освен това наистина трябваше да я отвлека. Не бих посмяла да предложа на Масаши нещо фалшиво… А и не исках да замесвам и теб.

— Ти взе катаната, която ми е подарък от татко. Къде е тя?

— Не е у мен — отвърна Илайн. — Преди години баща ти я откраднал от човек на име Козо Шина — създателя и ръководителя на Джибан. Тази катана, изкована преди столетия специално за принц Ямато Такеру, е единият от свещените символи на Джибан. Другият е документът Катей. Говори се, че когато Шина реши да използва услугите на този меч, Джибан ще е постигнала целите си. Мисля, че в момента оръжието е именно у Шина.