Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

— Къде?

Обърна се, лицето й беше по-бяло от парата.

— Господи, къде е малката ми внучка?

— В един склад на кея Такашиба. Знаеш ли го?

— Разбира се — кимна тя. — Петдесет процента от него принадлежат на Нобуо, по-точно на „Ямамото Хеви Индъстриз“… Но как разбра, че Тори е там, Жожи-сан?

Той й разказа. Как е направил опит да си осигури подкрепата на Кай Шоза, как е стигнал до Козо Шина и какво го е посъветвал да стори той. И накрая това, което двамата с Шозо бяха видели в склада.

— Господи, колко глупаво си постъпил! — клюмна главата на Мичико.

— Ако беше приела да ми помогнеш, това нямаше да се случи — обвинително повиши тон Жожи. — Разбрах всичко едва след като зърнах Тори. Разбрах защо не си била в състояние да ме подкрепиш срещу Масаши…

— Ох, Жожи — въздъхна тя. — Нищо не си разбрал! Надявах се поне ти да останеш настрана, поне на теб да бъде спестено унижението!

— Какво искаш да кажеш? — втренчено я погледна Жожи.

— Преди месеци брат ти Масаши сключи сделка с Козо Шина.

— Какво?!

— Не викай, Жожи-сан. Стой спокойно и ме изслушай. Шина казва, че е с теб против Масаши, но същото казва и на него. Въпросът е каква е неговата цел? — помълча малко, после тихо възкликна: — О, Буда! Шина ли ти даде идеята да проникнеш в склада Такашиба?

Жожи кимна с глава.

— Естествено това ще стане достояние на Масаши, вероятно така иска Шина… Масаши ще те убие и тогава остава само един брат от фамилията Таки… Познавам Шина, убедена съм, че вече е намислил как да се отърве и от Масаши. И мечтата на живота му ще се превърне в действителност: кланът Таки ще бъде напълно унищожен!

— О, не!

— Не трябва да губим нито секунда! — изправи се Мичико. — Подай ми хавлията. Трябва веднага да ме изведеш от този дом! Трябва да спасим Тори! Успеем ли, вероятно ще имаме шанса да се изправим срещу Шина на равни начала! — Жожи се зае да я подсушава, на лицето й се появи бледа усмивка: — О, да! Това ще ми донесе удовлетворение! Козо Шина има много грехове, за които трябва да отговаря!

Илайн и Майкъл се прибраха в къщата, взеха по един душ и смениха дрехите си. Събраха се отново в кухнята, беше малко след осем часа сутринта.

— Времето ми изтече — тихо промълви той. — След два часа отлитам за Токио.

Илайн изстискваше плодов сок на масата.

— На летището ще имаш затруднения — рече тя и побутна към него сутрешното издание на „Хонолулу Адвъртайзър“. На първа страница имаше крещящо заглавие, изписано с тлъсти черни букви: „МАСОВО УБИЙСТВО В ЗАПАДНИТЕ ПЛАНИНИ НА МАУИ.“ Под него следваше подробно описание на битката в дома на Ичимада Дебелака. — Полицията е навсякъде, да не говорим за агентите от Службата за имиграция и натурализация. Тази служба се бори с мрежата на Якудза на Хавайските острови, никога няма да успееш да се измъкнеш…

— Няма проблеми — успокои я Майкъл. — През нощта говорих с моите хора във Вашингтон. Нещата с властите са уредени. Никой няма да се занимава с нас, в това можеш да бъдеш сигурна… Но аз трябва да замина за Токио, всички следи водят натам. Имам контакти, ще успея да открия Уде. Той положително отдавна се е измъкнал…

— Може би — промърмори Илайн и разцепи на две сочна папая. Загреба с лъжица черните горчиви семена и я поднесе към устата на Майкъл. Семената блестяха, приличаха на пресен хайвер.

— Благодаря.

— Но има шанс Уде още да е на острова — продължи тя. — В такъв случай съм сигурна къде може да бъде открит — ръката й загреба втора лъжица от сочния плод, но Майкъл отказа с поклащане на глава.

— Не мисля, че този шанс е голям — промърмори той. — Но това не означава, че трябва да го пренебрегваме.

Настаниха се в джипа и потеглиха.

— Защо чак сега споменаваш за това? — попита Майкъл.

Илайн ловко въртеше волана по тесния път, майсторски задмина някакъв автобус с японски туристи.

— Защото сега ми хрумна — призна тя. — Едва след като ми каза, че твоите хора са уредили нещата с властите. Уде не би могъл да напусне острова през нощта на престрелката, полетите започват едва сутринта. Но тогава вече е било късно, федералните агенти положително биха го засекли. Местната организация на Якудза има добри отношения с полицията, но с федералните власти положението е съвсем различно…

— Не виждам никаква връзка между това и твърдението ти, че знаеш къде се крие Уде, дори и да се окажеш права… — въздъхна Майкъл.

— Не е толкова трудно — отвърна Илайн. — След смъртта на Ичимада подчинените му са объркани… Дебелака упорито отказваше да подготви свой заместник тук… Той беше твърд привърженик на „катамичи“ — древното средство на главатарите на Якудза за укрепване на едноличната им власт. Непрекъснато противопоставяше заместниците си един срещу друг, обичаше да им казва: „Ще победи най-добрият“… А когато най-добрият най-накрая успяваше да спечели битката, той буквално му отрязваше краката…