Ерик Лустбадер - Документът Катей (Книга 2)

Илайн се издърпа с помощта на собствената му верига, закрепи се на ръба на люка и му нанесе силен ритник.

Тялото на японеца се размаза върху пистата долу, черно и неузнаваемо като обгорял брикет.

Токио

Генерал Хадли се намеси пряко в работата на Централната разузнавателна група едва след бруталното убийство на полковник Силвърс. Заповедта издаде лично Макартър, убеден, че малко или много ЦРГ е творение именно на Хадли, който успешно беше ръководил и военното разузнаване на САЩ в региона по време на войната.

Но времената вече бяха други. Президентът Труман поддържаше становището, че подобна организация няма място в мирно време. И тя беше създадена единствено благодарение на настоятелните увещания на генерал Хадли, чието мнение президентът високо ценеше.

В своето предложение генералът настояваше за създаването на ЦРГ, което трябваше да съществува при скромен бюджет и силно ограничен персонал. Основният му аргумент беше, че това ще бъде единствената организация, която ще заеме място между правителствените институции на САЩ, включително ФБР, и масовата програма за внедряване на съветски агенти отвъд океана.

Следвоенният хаос прави практически невъзможно проследяването и проверката на стотици и хиляди репатрирани хора, появили се в болници и центрове за бежанци, твърдеше Хадли. Съветското НКВД отдавна е в състояние да изготвя напълно задоволителни легенди за своите агенти и действащите в САЩ имиграционни и разузнавателни проверки не бяха никаква преграда за тях. Аргументирано и убедително генералът описа в подробности режима и начина на подготовка на вражески агенти в едно специално градче на съветска територия, получило известност под прозвището „Малкото Чикаго“. Там всичко било точно копие на средно голям американски град, с отделните му квартали и етнически общности.

Президентът съвсем не беше склонен да повярва, че „руски агенти се крият под леглото на всеки втори американец“, но Хадли беше толкова красноречив, представи такова изобилие от аргументи, че той най-накрая отстъпи. Така се роди ЦРГ, съвсем логично беше именно Хадли да се заеме с разчистването на локалния клон на организацията в Токио. Тук всичко беше от решаващо значение, задачите на ЦРГ имаха решителен приоритет. Просто защото Япония беше прекалено близо до границата на СССР.

Промените бяха драстични и това се дължеше на високия пост на полковник Силвърс. Изгорени бяха всички кодове, промениха се явки и пароли, изтеглени бяха почти всички агенти, действащи на вражеска територия. Но това беше само началото. Предстоеше ликвидирането на широки и отдавна установени мрежи, тъй като, по собствените думи на Хадли, „пораженията от предателството на Силвърс са неизчислими“.

През първите няколко месеца след смъртта на Силвърс ръководството на ЦРГ в Токио пое лично Хадли. Прекалено зает с прочистването на агентурната мрежа, той повика Джонас и му възложи изпълнението на текущите задачи на организацията.

Младият и стегнат офицер, подпомаган по най-добрия начин от Дейвид Търнър, бързо изправи организацията на крака. Ръководеше операциите с вещина и акуратност, това му създаде име и авторитет. Не след дълго Хадли издаде заповед за постоянното му назначение, заедно с нея дойде и повишението — Джонас стана подполковник.

Междувременно Дейвид Търнър предложи да продължи играта с Джибан и да не прекъсва срещите си с неговите представители. Аргументира се с ползата, която ЦРГ би имала от секретната информация на Джибан. Особено сега, когато вече се знаеше, че тази информация е фалшива и високопоставените членове на тайната общност, подхвърлят компрометиращи материали за своите противници и по този начин ги хвърлят в лапите на военните трибунали.

Джонас и генерал Хадли обаче бяха на друго мнение — според тях Джибан беше отговорна за убийството на Силвърс. Разбрали, че Филип е по следите му, ръководителите на тайната общност бяха побързали да го отстранят. По единствения ефикасен и напълно сигурен начин — убийството.

Следователно в Джибан вече знаеха, че чистката в ЦРГ означава край на нейното присъствие там.

— А защо да не пуснем слух, че чистката е предизвикана от други, съвсем вътрешни причини, които нямат нищо общо с Джибан? — попита Дейвид Търнър.

— Напоследък претърпяхме няколко сериозни провала в северните си агентурни територии — кимна след кратък размисъл Джонас, после се обърна към Хадли: — Какво е вашето мнение, сър? Бихме имали несъмнена полза, ако продължим контактите с Джибан. Колкото повече информация получаваме от тях, толкова по-голяма е вероятността да разкрием самоличността на отделните членове.