Винс Флин - Всичко е лично

Дорфман затвори очи, сякаш отново смяташе да откаже.

Нямаха време да го убеждават още дълго. Рап завъртя ножа и го заби в бедрото на негодника. Цялото тяло на банкера се скова от болка. Той понечи да запищи, но в този момент Хърли го удари и секна вика му.

Десет минути бяха нужни, докато немецът се успокои достатъчно, за да може да говори.

— Давам ти последен шанс. Отвори сейфа.

Дорфман отново запелтечи неразбираемо и поклати глава.

— Хубаво. — Рап тръгна към вратата. — Както искаш.

Върна се в мазето, запали лампата и слезе при жената и двете кучета. Взе едното и пак се качи на горния етаж. Ричардс му отвори вратата. Рап внимателно постави пудела в краката на господаря му. Когато видя скъпоценния си пес в ръцете на маскирания маниак, Дорфман почти изпадна в истерия. Хърли го удари през лицето и посочи сейфа. Този път немецът не поклати глава.

Рап извади ножа и го размаха пред муцуната на кучето.

— Лявото или дясното око? Избирай.

Дорфман заплака като дете, протегна ръце към кучето.

Рап не знаеше дали ще има куража за това, но какво друго им оставаше? Погледна Хърли, чиито черни очи в дупките на плетената маска сякаш го молеха да спре. Изглеждаше, че старият шпионин беше по-склонен да изтезава банкера, отколкото да нарани животното. Рап вдигна главата на пудела и бавно приближи острието към лявото му око. Един сантиметър преди да го прободе, Дорфман най-сетне се огъна. Буквално скочи върху сейфа и започна да върти циферблата. Рап изчака да въведе шифъра, преди да пусне кучето. Банкерът пропълзя до пудела, притисна го към себе си и започна да го целува по главата и муцуната.

— Шантава работа — измърмори Рап. После се обърна към Дорфман: — Тревожиш се за кучетата си повече, отколкото за жена си… нали?

Банкерът или не го чу, или предпочете да не отговаря. Рап погледна Хърли, който вадеше съдържанието на сейфа.

— Нали ти казах. — Извади три предмета и му ги показа. — Есесовски кинжал и значки. Нацистка свиня.

— Нацистка свиня, която обича пудели и помага на терористи. Чудесно. — Мич понечи да вдигне пистолета си, но спря. — Тук ли е?

Хърли се изправи. Държеше няколко папки, компютърни дискове и външен харддиск.

— Мисля, че да. — Набързо прелисти съдържанието на папките. — Да… всичко е тук. Джакпот!

— Дорфман. — Рап се наведе и насочи пистолета към главата на банкера. — Обзалагам се, че ако проклетите терористи избиваха кучета, щеше да се замислиш дали да им помагаш.

— Моля ви. Аз съм обикновен бизнесмен.

— Бизнесмен, който помага на терористите да местят парите си и да убиват невинни хора.

— Не знаех нищо за това.

— Лъжеш.

— Това е сигурно — намеси се Хърли, като вдигна чантата, пълна с папки и дискове. Затвори сейфа, върна килима на мястото му и постави стола отгоре. — Имаш имената им, номерата на влоговете им. — Размаха чантата. — Много добре си знаел с кого работиш.

— Вършех си работата… за банката.

— Като добър нацист. — Хърли се ухили и насочи пистолета към главата на Дорфман. — Аз също само си върша работата.

Дръпна спусъка и изпрати един куршум в главата му. Тялото на банкера падна върху дървения под с издумкване, по-силно от гърмежа. Наоколо започна да се образува кървава локва. Хърли погледна Рап:

— Да се махаме. Трябва да сме в Цюрих преди разсъмване.

— Какво има в Цюрих?

— Каквото винаги е имало… пари и мошеници.

Иванов бавно се настани на стола си в главната квартира на Службата за външно разузнаване в район Есенево, Москва. Беше прекарал напрегната нощ. Току-що бе приключил една много полезна сделка. Група чуждестранни инвеститори търсеха позиции на пазара за природен газ и му предлагаха седемцифрена комисионна в комплект с апетитен пакет акции, ако им съдейства. Оставаше само да вразуми един свой сънародник, който вече бе натрупал солидно състояние в газодобива. Ако не успееше да го убеди, щеше да накара Швец и неговия екип да му се обадят с предложение, на което не можеше да откаже. Иванов се замисли за любимия си филм, „Кръстникът“, и се усмихна. Много му се искаше един ден да се види лично с Франсис Форд Копола. Режисьорът бе уловил майсторски същността на властта.

Такова беше положението в Русия след разпадането на Съветския съюз. В крайна сметка двете системи не се различаваха толкова много помежду си. И двете бяха корумпирали в същността си, и двете служеха да пълнят джобовете на властимащите. При социализма системата бе абсурдно неефикасна. Хора без никакъв усет към бизнеса заемаха отговорни постове и с некадърните си решения водеха комунистическия експеримент към провал. Талантливите не получаваха стимули да се стремят към върха. Всъщност мотивацията беше точно обратната. Ако решеше да критикува глупавите хрумвания на някой идиот, поставен на ръководен пост благодарение на ходатайството на тъста си, човек рискуваше да загуби и мизерната заплата, която получаваше. Всички освен малък брой избраници мизерстваха в този порочен строй.