Винс Флин - Всичко е лично

Двамата младежи кимнаха неохотно.

— Дръжки! — сопна се Хърли. — Хич не ми дреме какво са ви приказвали. Началството може да прецака работата, и то сериозно. Освен това в главната квартира се мотаят разни тъпаци, които нямат ни най-малка представа какво се случва в реалния свят. Когато получите задача да убиете някого, постарайте се да съберете всяка възможна информация и адски внимавайте какво правите. В никакъв случай не трябва да допускаме странични поражения. Жените и децата трябва да се пазят на всяка цена.

Рап бе слушал това стотици пъти от Хърли и другите инструктори.

— Добре, но човек винаги може да допусне грешка.

— Така е. И колкото по-трудна е задачата, толкова по-голяма е опасността да сгрешиш. Ако обаче искате един ден да излезете от тази работа с чиста съвест, следвайте съвета ми. Обмисляйте всяка задача, която получавате. Ние не сме слепи изпълнителни, не сме роботи.

Ричардс още гледаше снимката на банкера.

— Стан, да не би да искаш да ни кажеш, че този човек е невинен?

— Този ли? — Хърли махна с ръка. — Не, по дяволите. Тази нацистка свиня си заслужава куршума. Всъщност най-много ме вбесяват онези, които не отвръщат на огъня. Този гад живее в луксозна къща, взема си два месеца отпуск всяка година, ходи на скъпи екскурзии и спи като къпан всяка нощ. Мисли, че да помага на онези боклуци е напълно в реда на нещата. Не — поклати глава, — това ще е един от случаите, в които с удоволствие дръпвам спусъка.

Хърли обясни, че най-важното не е да намериш най-подходящата ситуация, а да елиминираш неподходящите. Разбира се, ако имаш време да анализираш всички възможности. Два дни след пристигането на Рап и Ричардс старият шпионин взе решение, с което всички се съгласиха. През нощта в неделя беше идеалното време за удара, а най-подходящото място — домът на жертвата. Къщата се намираше на трийсет и пет минути с кола от центъра на Хамбург, на хубав парцел от няколко декара с горичка. Рап беше почти сигурен, че Хърли е знаел още от началото, че това ще е часът на атаката, но е искал да им даде възможност да се поупражняват. Целта му беше Рап и Ричардс също да участват в изготвянето на плана и лично да се убедят, че няма по-добро време за покушение над Дорфман. В продължение на тези два дни младежите се занимаваха най-вече с това.

Един от най-полезните разговори за Рап бе този, когато той попита намръщения Хърли:

— Ами кучетата?

— Кучетата са нож с две остриета. Да вземем например този мръсник. — Посочи черно-бялата снимка на Дорфман. Предишната вечер бе нарисувал с маркер мустачки като на Хитлер под носа на банкера. — Тоя запечен нацистки боклук иска да има пълен ред в живота си, затова си е купил два пудела… защо?

Хърли погледна с очакване двамата младежи.

— Защото не си сменят козината — отговори Ричардс.

— Точно така. Ханс е маниак на тема чистота. Иска всичко да е като по конец. Всеки делничен ден се буди по часовник, в събота и неделя си позволява да дреме с час повече. Смята, че религията на родителите му е под неговото ниво, затова в неделя, вместо да ходи на църква, прочита два-три вестника, преглежда борсовите индекси, или каквото друго преглеждат германските банкери, и извежда кучетата на разходка покрай реката, после се прибира и ляга да подремне. Вечеря печено месо с картофено пюре и зелен фасул, гледа някой скапан сериал, извежда за последно пуделите около десет часа, после си ляга.

Ричардс погледна данните от наблюдението и попита:

— Откъде знаеш всичко това? Тук не пише нищо.

Старият шпионин се усмихна:

— Това не е първият банкер, когото убивам.

Рап настоя на първия си въпрос:

— Хубаво, но какво правим с кучетата?

— О, да. Кучетата. Те са основното в нашия случай. Трябва да се извеждат. Всяка сутрин точно в седем, още два пъти през деня и за последно вечерта. Какво се налага да прави всеки път, преди да ги изведе?

— Да изключи алармата — отговори Рап.

— Виждали ли сте да използвам аларма в къщата при езерото?

— Не.

— Така е, защото алармите притъпяват вниманието. Да сте ме виждали някога да затварям кучетата?

— Не.

— Каква полза има от кучето, ако е вързано?

— Ако е куче пазач, никаква.

— Именно. — Хърли погледна Рап. — Обзалагам се, че мога да отгатна следващия ти въпрос. Мислиш, че трябва да го застреляме, докато разхожда кучетата край реката.

— Хрумна ми.

— Има три причини, поради които предпочитам да не го правим така. Първо, защото на обществено сме по-ограничени. Разбира се, има шанс да улучим момент, когато наоколо няма други хора, но нищо не ни го гарантира. Другите две причини обаче са по-важни. Искам да говоря с него, а паркът изобщо не е подходящ за такъв разговор.