Винс Флин - Всичко е лично

Някой в Дамаск наистина не знаеше да си държи езика зад зъбите.

— Както знаете от собствен опит, тези хора са обучени лъжци — отбеляза Саяд. — Не мога да кажа със сигурност дали твърденията му отговарят на истината.

— Те обикновено омаловажават ролята си, не я преувеличават.

— Най-важното е, че отново им нанесохме болезнен удар, а както знаете, те нямат куража да отговорят със същото.

— Не съм сигурен в наши дни — измърмори Иванов, като го погледна подозрително.

— Не се тревожете за такива дребни риби.

— Рибата може да е по-голяма, отколкото изглежда — предупреди руснакът, давайки да се разбере, че знае още нещо.

— Каква информация имате?

— Разни неща… слухове оттук-оттам. Нищо конкретно, но аз съм в този занаят достатъчно отдавна, за да надушвам, когато има нещо гнило.

— Какви неща?

— Хамди Шариф.

Саяд се замисли за убития наскоро търговец на оръжие.

— Да, познавах го добре.

— Кой мислиш, че го е убил?

Саяд беше чул два слуха:

— Най-вероятно „Мосад“, но дочух още нещо.

— Какво?

Той не се боеше да повтори слуха. Човек като Иванов би го приел като комплимент.

— Чух, че ви е мамил и затова сте го ликвидирали.

Иванов го погледна с немигащи очи, но не коментира.

— Ако това е вярно — добави Саяд, — направили сте го с пълно право.

Събеседникът му поклати глава:

— Ако ме е мамил, щях да разбера и да го убия. Само че не ме мамеше.

— Значи са били евреите.

— Не… съмнявам се.

— Кой тогава?

Иванов поседя замислено около минута. Сетне заяви:

— Искам да говоря с американския плъх, когото държите в онова подземие в Бейрут.

Саяд не беше казал на никого в Дамаск къде държи пленника от ЦРУ. Това означаваше, че Иванов или е получил информация от така наречените му съюзници, или се опитва да гадае. Какъвто и да беше случаят, американецът трябваше да се премести веднага щом Саяд се върнеше от Москва.

— Можете да говорите с него по всяко време. Винаги сте добре дошли в Бейрут, знаете го.

При споменаването на ливанската столица Иванов поклати глава:

— Не мога. Прекалено много неща се случват тук, в Москва. Неща, на които спешно трябва да обърна внимание.

Саяд се опита да промени темата:

— Значи мислите, че американците се опитват да се върнат в играта, така ли?

— Не мисля, а знам.

Саяд погледна скептично руснака.

— Откъде знаете?

— Сигурен съм, защото Томас Стансфийлд най-сетне се добра до командването на секретния им отдел.

— Мислите, че един човек е способен да обърне нещата? Не, според мен няма да имат куража да се върнат в Ливан. Този негодник, когото заловихме…

— Нека да ти разкажа за Томас Стансфийлд — прекъсна го Иванов, като удари с юмрук по масата. — В началото на кариерата си съм се сблъсквал с него. Този човек предвижда повече ходове напред, отколкото ние с теб заедно можем да си представим. Той е майстор на измамата. Може да те накара да се въртиш в кръг като куче, което се опитва да захапе опашката си. — Иванов разклати чашата си. — Създава страх от предатели в собствените ти редици и така забравяш да си вършиш работата. Започваш да виждаш сенки навсякъде, където се обърнеш, принуждава те да се свиеш в изцяло отбранителна позиция, но това е само едната страна на проблема. Другата е, че този човек е повече руснак, отколкото американец.

Арабинът не разбра:

— Как така повече руснак, отколкото американец?

— Той е последен от поколението американци, които знаеха как да използват най-коварните ходове на най-подлите си врагове. Не се лъжи по хрисимия му вид. Този тип е уличен боец, надарен с големи руски топки.

Саяд не разбираше защо топките на американеца трябва да са точно руски. Освен това смяташе, че Иванов преувеличава.

— Американците не са се опитвали да ни досаждат от години — отбеляза презрително.

— Така е, защото бяхме заврели ЦРУ в миша дупка и Стансфийлд нямаше власт. Сега обаче той командва службата им за подривна дейност. Помни ми думата, той ще се опита да се намеси в нашите работи, а това не можем да допуснем. Позволим ли да провре дори само крака си през вратата, ще трябва да се борим за живота си.

Саяд все още не беше убеден. Иванов се наведе напред и го стисна за ръката.

— Ще те попитам само веднъж. Няма да има втори път. Ще ми дадеш ли този американец, за да разберем какво знае? Известно ми е, че иранските ти приятели също го искат, но ще се погрижа да те компенсираме.

Ето защо Саяд не искаше да идва в този прокълнат от Бога мразовит град. Тук не можеха да му предложат нищо, което той да иска, особено сега, преди да е приключил с дисекцията на ума на агент Джон Къминс. Уви, нямаше как да се измъкне. Ако не изпълнеше желанието на руснака, можеше дори да не се прибере в родината си. Той въздъхна и увери Иванов, че ще му изпратят американеца.