Винс Флин: В името на честта

— Това е голяма крачка — каза Ърнес, докато прибираше кредитната си карта в портфейла. — Сигурен ли си, че искаш да го направим?

— Стига, Кени — измърмори Адамс, като погледна другия юрист. — Никога не съм се съмнявал в решителността ти.

— Искам само да съм сигурен — усмихна се широко Ърнес. — Някои много влиятелни хора ще бъдат крайно недоволни.

— Не се съмнявам. Сигурен ли си, че ти си готов да участваш?

Адвокатът се замисли за момент, преди да отговори:

— Готов съм за всяко ново предизвикателство. Кауза, в която да вярвам. Натрупал съм неприлично богатство. Сега искам да направя нещо добро.

Адамс вдигна вежди:

— Като Удуърд и Бърнстийн в „Уотъргейт“ ли?

— Да, само дето ти ще си тайният информатор.

— Да се надяваме, че няма да чакам до деветдесет, за да разкрия ролята си.

— Ако преценката ми е правилна, а тя обикновено е, няма да се наложи да чакаш повече от две години. Дотогава ще съм уредил всичко и ти ще станеш герой.

— Само за някои.

Ърнес избута стола си назад и стана.

— Майната им…

Адамс се засмя и се изправи. Бялата салфетка падна от скута му.

— Сериозно говоря. Майната им. Тия фашисти никога няма да осъзнаят грешката си, затова да вървят по дяволите.

— Прав си — съгласи се Адамс и се усмихна глуповато. Постави ръка на рамото на приятеля си, беше почти с една глава по-висок от него. — Ти си печен пич, Кени. Благодарен съм ти.

— За мен е удоволствие да ти помогна, Глен. Живеем в странни времена. Ако не отстояваме позициите си сега, каква страна ще оставим за децата си?

Двамата минаха през бара на път към външната врата. Адамс погледна бутилките зад плота и в устата му се събра слюнка като на някое от кучетата на Павлов. Забави крачка и потърка корема си.

— Искаш ли да гаврътнем още по едно, преди да отидем да спим?

Ърнес рязко спря, погледна приятеля си със строгото изражение, което обикновено пазеше за клиентите си, и предупреди:

— Мисля, че пиеш прекалено.

Адамс нервно отмести поглед и се изкиска:

— Хайде бе, Кени. Веднъж и аз да дойда в Ню Йорк. Какво лошо има, че искам малко да се сгрея?

— Нищо, ако си търговец на автомобилни гуми от дълбоката провинция, но ти, приятелю, си сериозен човек. Движиш се по опасен ръб. Едно подхлъзване и… край.

Ърнес плесна с ръце, за да наблегне на предупреждението.

— Много добре знам какво правя.

— Не съм убеден. Ако искаш да доведем нещата докрай, ще трябва да намалиш пиенето.

— Е, не твърдя, че не обичам да си пийвам — безгрижно призна Адамс, — но поне няма да карам. Сега само се опитвам да освободя напрежението.

— Да, виждам и като приятел ти казвам да се въздържаш. Това е сериозна работа. Ако провалиш нещата или не изиграеш картите си както трябва, можеш да отидеш в затвора или дори по-лошо.

— Ясно, ясно — Адамс вдигна малко сконфузено ръце.

— Добре, защото ще те наблюдавам. Хайде, ще те изпратя до колата. Трябва да се прибера и да обмисля нещата, преди да си легна.

Адамс и Ърнес, с чадъри в ръце, спряха под малкия навес пред ресторанта. Заоглеждаха мокрите прозорци на най-близките коли за табелки с имената си. Адамс извади късмет. Колата му беше на няколко метра от входа. Ърнес си взе набързо довиждане и заподскача между локвите. Спираше пред всеки автомобил да търси името си. Адамс бързо прецени как да мине, за да се измокри минимално, и се затича към задната врата на линкълна си. Отвори, сви чадъра си и се настани на задната седалка.

Шофьорът кимна и попита учтиво:

— Към хотела ли, господине?

Адамс се изкушаваше да попита дали знае някой хубав бар, но реши да не прекалява. Предупреждението на Ърнес бе наранило гордостта му.

— Да, към хотела, ако обичате.

Разсеяно се загледа към прозореца и заразмишлява как би могъл да оправдае удоволствието, което получаваше от чашка коняк или бутилка хубаво вино. Ърнес не разбираше. Той беше твърде обсебен от кариерата си и не признаваше малките радости в живота. Този човек нямаше друго любимо занимание или интерес извън правото.

„Освен това — помисли си Адамс — искам да го видя поне един месец на моето място, да не говорим за шест години.“ Понякога той се чувстваше като генерал Къстър — заобиколен от диваци, защитаващ справедливата кауза. Всеки ден се сблъскваше с нови измерения на двуличието и предателството. Начело на цялата служба за секретно разузнаване и на повечето ръководни постове в Ленгли стояха професионални лъжци и манипулатори, хора без никакво уважение към Конституцията и другите стълбове на републиката. Затова нямаше нищо лошо в това, че от време на време си пийваше. Просто трябваше да го прави малко по-дискретно.