Джеймс Патерсън - Спасителят

Изведнъж някой ме хвана за лакътя, завлече ме по-надалеч от тълпата и настойчиво прошепна в ухото ми:

— Бюфетът е отзад, господин Кели!

Обърнах се и се оказах очи в очи с ухилената физиономия на Чамп.

— За секунда ми се върза, нали, брато?

Бе облечен безупречно в униформата на сервитьор, с изящен жест понесъл поднос с хайверени блини. С изключение на оранжевата коса, той се вписваше съвършено в околния пейзаж.

— Къде е Стратън? — попитах го аз.

— По-навътре. Че къде очакваш да бъде задник като него! — Чамп ме смушка. — Облечен е в смокинг… Спокойно, брато — смени той насоката на разговора, видял вероятно тревогата, изписана на лицето ми.

В една от пролуките, образувала се за миг сред тълпата, успях да зърна Стратън. После се огледах и за горилите му.

— Нед — каза Чамп, оставяйки подноса на една маса, номерът ще стане. Разбира се, аз казвам това преди всеки скок, макар някои от натъртените ми ребра да не са толкова съгласни. — Той ми намигна и леко ме удари с юмрук по гърдите. — Не се притеснявай, брато… Имаш приятел, дето ти пази гърба.

— Нед! — изпука отново слушалката в ухото ми. Беше гласът на Ели — Какво правиш? Моля те…

— Съжалявам, Ели — отвърнах аз, давайки си сметка, че тя вече сигурно е изпаднала в паника. — Стой на същата станция. Моля те. Ще си получиш твоя човек.

В тълпата от време на време виждах познати лица: Хенри Кисинджър, Соли Рот, бъбрещ с двама видни бизнесмени, Лоусън.

После изведнъж съзрях и Стратън. Държеше в ръка чаша шампанско и водеше оживен разговор с някаква блондинка във вечерна рокля с дълбоко изрязано деколте. Няколко души около тях се смееха. Майтапът се състоеше в това, че пръстта върху гроба на Лиз още не бе изсъхнала, а той вече бе най-видният ерген в Палм Бийч.

Поех си дълбоко дъх и тръгнах към него.

Още щом ме видя да се приближавам, Стратън ококори очи. Изненада се за миг, но после самообладанието му се върна и на устните му заигра гадна, подигравателна усмивчица. Приятелите му ме загледаха така, сякаш им носех пощата.

— Малко сте подранили, господин Кели. Нали трябваше да се видим горе в стаята?

— Идвам точно навреме, Стратън. Просто изведнъж се запитах защо трябва да се затваряме в стая в такава хубава вечер. И ми дойде наум, че на приятелите ти може би ще им е интересно да чуят как правим бизнес с теб.

Горе, в един от апартаментите в хотела, Ели бе изпаднала в паника. Непрекъснато викаше в микрофона: „Нед, какво правиш?“, но той не отговаряше.

— Да отменим операцията — обади се по едно време Фик.

— Не можем — извърна се към него Ели и стана от мястото си. — Нед вече е в залата и в момента говори със Стратън.

— Ако се наложи да сляза долу, специален агент Шъртлеф — изръмжа Фик, вперил гневен поглед в нея, — можете да бъдете сигурна, че то ще е, за да го прибера, а не да му помогна. Театърът свърши! — С рязко движение той свали слушалките от главата си. — Няма да карам Бюрото да играе по свирката на някакъв каубой. — Той кимна към оператора. — Дигаме си чуковете!

— Не! — извика Ели. — Дай ми само двама души! Не можем да го оставим просто така, обещахме му. Трябва му помощ. Нали започна операцията. Ето, той говори със Стратън.

— Тогава можете да останете и да го слушате, специален агент Шъртлеф — подметна новият й шеф от вратата. — Лентата се върти.

Ели не можеше да повярва — този тип просто се отказваше! И Нед оставаше долу без никаква подкрепа.

— Той обеща, че ще ни помогне да пипнем Стратън, и в момента го прави — продължи Ели. — Не можем да го оставим просто така, ще го убият.

— Вземете Даунинг и Финч от фоайето. — Фик я изгледа с безразличие. — Той е ваш кадър, специален агент Шъртлеф. И ваш проблем.

— Да правим бизнес тук ? — учуди се Стратън с тази своя нетрепваща усмивка, макар да знаех, че в момента сигурно трескаво се пита какво, по дяволите, става.

Аз също му се усмихнах:

— Ти уби брат ми, Стратън. Едва ли си мислиш, че ще те оставя да си идеш, без да ти причиня малко болка!

Още няколко глави се извърнаха към нас. Стратън се огледа, явно неподготвен за подобен развой на събитията.

— Нямам представа за какво става дума, господин Кели. Но вие сте човек, който е пуснат под гаранция и срещу когото има заведено дело по федерални обвинения. Не мога да си представя от висотата на каква позиция хвърляте обвинения в лицето ми.

— Той е убил и Лиз — казах аз високо, така че всички наблизо наостриха уши. — И замаза това убийство с тая тъпа любовна връзка, защото тя бе готова да го разкрие. Той сам открадна картините си и ги препродаде, после нареди да избият онези хора от Лейк Уърт, за да си помислят всички, че крадците са се карали за плячката от обира. Обаче все още продължава да търси едно нещо, което не е трябвало да бъде откраднато. Нали така, господин Стратън?