Джеймс Патерсън - Спасителят

Соли бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади едно найлоново пликче. В него се виждаше някакъв хотелски ключ. „Бразилиън Корт“. Точно както го бяхме планирали. Ключът на Тес. Той се обърна към Опашката, който още притискаше пистолета към ребрата ми.

— Ти си забравил това в джоба си, малкият. Следващия път гледай да си по-внимателен.

Стратън не отделяше хипнотизирания си поглед от ключа и лицето му бавно посивяваше. Всички в Кръглата зала видяха променения израз на лицето му.

Лиз бе намерила ключа на Тес. Беше го прецакала от онзи свят.

Не знаех кое ми доставя по-голямо удоволствие — да гледам как Стратън се смалява пред очите на богаташите или да си мисля как Дейв и Мики биха дали мило и драго само и само да присъстват на тази сцена.

Соли ми намигна, сякаш казваше: „Сгащихме го, Нед!“. Но аз си мислех: „Господи, Дейв, дано да гледаш отнякъде. Обзалагам се, че си умираш от кеф“.

След това Соли се извърна към Лоусън:

— Мисля, че вече имаш доказателството, което ти трябва.

Детективът пристъпи напред и хвана богаташа за лакътя. Никой в залата не бе по-шашнат от мен. Двамата с Ели си мислехме, че той е човек на Стратън.

— Арестувам ви за убийството на Тес Маколиф и Лиз Стратън.

Мъжът не помръдваше, вперил слисан поглед в Сол. Само устните му потрепваха.

После всичко изведнъж като че ли експлодира. Опашката отдръпна пистолета от ребрата ми и вкопчвайки ме в мъртва хватка през шията, го насочи към детектива. В същия момент от тълпата изхвръкна Чамп и го блъсна с тялото си с всичка сила. Двамата се строполиха на пода, но Чамп се оказа върху него.

— Никак не ми е приятно да ти причинявам това, брато, ама ти ми дължиш един хромиран спойлер за мотора.

Чамп го тресна с чело в носа и главата на горилата се блъсна в пода с тъп звук.

Точно в този момент пистолетът гръмна.

Разнесоха се писъци и хората наоколо хукнаха към изхода с викове: „Някой стреля!“.

Погледнах към Стратън, към Лоусън, към Соли… Чамп бе обкрачил тялото на Опашката. По устните му потрепна недоверчива усмивка. Отначало си помислих, че ще вдигне глава и ще каже: „Видя ли? Нали ти обещах, че ще ти пазя гърба, брато?“. Но след това проумях, че е изпаднал в шок. На бялата му риза изби червено петно.

— Джеф! — изкрещях аз.

Той се наклони бавно на една страна. Хвърлих се напред, подхванах го и леко го положих на пода.

— Мамка му, Неди! — рече тихо той. — А за това нещо копелето ще има да ми дължи чисто нов мотор.

Изтрещя още един изстрел и се започна касапницата. Вдигнах глава и видях, че стреля другият телохранител на Стратън. Лоусън бавно се свлече на пода. Всички останали се проснаха по лице.

В гърдите на телохранителя попадна куршум и той отхвръкна назад през прозореца, повличайки пердетата и сваляйки целия корниз върху себе си. После зърнах Стратън — отстъпваше назад, насочвайки се към кухнята.

Завиках в микрофона:

— Чамп е ранен!

Но Ели не се обаждаше. По дяволите, та нали аз бях променил плана!

— Господи, брато, бягай — продума Чамп и навлажни устни. — За бога, при мен всичко е наред.

— Дръж се! — стиснах му ръката аз. — Ченгетата ей сега ще дойдат. Престори се, че чакаш да ти донесат бирата.

— Да бе, една биричка наистина ще ми дойде хубаво.

Протегнах се и взех пистолета на Опашката. После се втурнах след човека, който бе поръчал да убият брат ми.

Стрелбата бе свършила, когато Ели и другите двама агенти от ФБР нахлуха към залата. Навън се трупаха ошашавени от изстрелите мъже в смокинги и жени във вечерни тоалети. Виждайки жилетките с буквите ФБР на гърба, всички заговориха в един глас:

— Вътре някой стреля, има ранени.

С изваден пистолет, Ели се втурна в залата. Охраната на хотела вече бе тук. Вътре почти не бяха останали хора. Навсякъде се търкаляха обърнати столове и маси, разбити вази и разпилени цветя.

Видя Лоусън, облегнат на стената, с червено петно на рамото. До него бе клекнал Карл Брийн и крещеше нещо в радиото. На пода имаше още три тела. Двама от тях май бяха от хората на Стратън. Единият се бе усукал в едно от пердетата и не помръдваше. Другият бе Опашката, онази свиня, дето бе гонил Нед. Не даваше признаци на живот и явно не се канеше да бяга.

Третия Ели позна по оранжевата прическа.

— Чамп! Боже господи!

Тя се втурна към него. Джеф лежеше по гръб с вдигнато коляно. Цялата му лява страна бе подгизнала от кръв, лицето му бе пребеляло, гледаше леко отнесено.