Джеймс Патерсън - Спасителят

— Определено се надявам да е така, синко — изкиска се той тихичко. — Във всеки случай не и там, закъдето съм тръгнал. — Той ми пусна ръцете.

Обърнах се и направих крачка назад по коридора.

— Хей, тате — извърнах се с треперещ глас.

Франк не бе мръднал от решетката.

— Да те питам нещо. Коженото палто на мама, онова, дето един ден го донесе вкъщи, беше крадено, нали?

Той ме погледа за миг, след това хлътналите му очи се втвърдиха, сякаш искаше да ми каже: „Как можеш да ми задаваш такъв въпрос?“. После устните му се разтеглиха в лека усмивка.

— Разбира се, че беше крадено, синко.

Отстъпвайки назад по коридора, аз се усмихнах на баща си за последен път.

Агентът от ФБР ме овърза целия с жици.

— Ще те слушаме през цялото време — каза Ели. Намирахме се у Сол, чийто дом използвахме за нещо като база. — Наоколо ще има наши хора. Трябва само да кажеш една дума, Нед, и всички ще налетят.

Вече се бе събрал цял екип агенти. Командваше парада заместникът на Морети — мъж със зализана коса, тънки устни и очила в рогови рамки. Специален агент Фик.

— Ще се придържаш към следните правила — каза той. — Първо, ако Стратън не дойде, няма да предприемаш нищо. Не разговаряй с никакви посредници. Няма да споменаваш името на Морети. Не искам да му давам възможност да си помисли, че оня е изпял нещо. Не забравяй, Стратън вероятно никога не се е виждал с Ансън. Никога не се е виждал с баща ти. Ако можеш, накарай го да говори за обира. Кой го е нагласил? Поискай да видиш чека, това е достатъчно, за да го пипнем. Готов ли си да го направиш?

— Да, специален агент Фик. А как ще се оправяме с картината?

— Ето… Провери да видиш.

Един от агентите ми подаде здраво увит и овързан с тиксо пакет.

— Какво има вътре? — заинтересувах се.

— Много неприятни неща за теб, ако рекат да го отворят — отвърна Фик. — Затова поискай да видиш чека, преди те да са поискали да огледат картината. Ако нещо те притиснат, ще сме наблизо да те отървем.

Погледнах към Ели:

— Ти ще бъдеш ли там?

— Разбира се.

— Подсигурили сме те на всички нива. Щом получиш онова, което ни трябва, или ако рекат да отворят стоката, разбиваме вратата. Няма страшно! — даде ми кураж Фик.

Няма страшно ли? Загледах го, също като някой новобранец, за когото на никой не му пука, ме пращаха да пробвам дали напред няма мини. Имаше едно нещо, което всички присъстващи тук знаеха — Стратън нямаше никакво намерение да ме пусне от хотела жив.

— Искам да поговоря с Ели — казах аз.

— Не тя командва парада — остро отвърна Фик. — Ако имаш някакви въпроси, питай мен.

— Нямам. Но искам да поговоря с Ели. И не тук, а навън. Насаме.

Излязохме навън към басейна. Видях как Фик ни гледа през щорите, затова я поведох по стълбите към плажа, колкото е възможно по-далеч от него.

Ели си нави крачолите и си остави обувките на стълбите. След което закрачихме по пясъка. Слънцето бавно залязваше.

Хванах я за ръката.

— Хубаво е тук, нали? Като гледам, и започвам да съжалявам за дните ми като спасител. Но тогава не го осъзнавах.

Прегърнах я и отмахнах едно кичурче коса от очите й.

— Ти ми вярваш, нали, Ели?

— Не мислиш ли, че е малко късно да ми задаваш такъв въпрос, Нед? Не те арестувах, когато имах възможност. Двамата с теб откраднахме кола. Крих информация, отмъкнах веществено доказателство… По моя кодекс това означава, че ти вярвам.

Усмихнах се.

— Трябваше да излезеш от онази кола, когато те помолих. Нещата щяха да бъдат съвсем различни сега.

— И още как! Ти вероятно щеше да бъдеш в затвора или щеше да си мъртъв. А аз щях да си търся работа. Но тъй или иначе, доколкото си спомням, тогава нямах избор. Ти имаше пистолет.

— Да бе, на предпазител!

Притиснах я към себе си и усетих биенето на сърцето й. Никой от нас не знаеше какво ще стане тази вечер. А след това светът вече нямаше да бъде същият. Срещу мен бяха повдигнати обвинения в углавни престъпления. Щях да ги излежа. Но след това щях да бъда престъпник, а тя — все тъй агент от ФБР.

— Всъщност искам да те помоля да продължиш да ми вярваш, Ели. Само още малко.

Тя се отдръпна назад и ме загледа изпитателно.

— Плашиш ме, Нед. Знаеш, че можем да го смачкаме. Преди да се усетиш, и всичко ще свърши. Моля те, поне веднъж си изиграй ролята като по учебник.

Отново се усмихнах.

— Ще бъдеш ли там заради мен?

— Вече ти казах — отвърна тя решително, — ще бъда там. Не бих те пуснала да влезеш сам.