Джеймс Патерсън - Спасителят

Знаех, че Ели е загазила, че онова, което направихме, може да й струва работата. Вече всичко се бе разчуло — участието на баща ми, разкритията за Морети, нашият разговор с Лиз, моя милост…

След смъртта на Лиз и Морети не можехме да обвиним Стратън почти в нищо. Той бе написал съвършен сценарий. От всички неща това ме вбесяваше най-много. И работата с баща ми. Франк си мислеше, че по този начин си оправя сметките с Човека, но иронията се състоеше в това, че като дръпна спусъка, той просто пусна Стратън на свобода.

— Продължаваш да чистиш купи, а аз продължавам да ги прибирам — каза Сол с извинителна въздишка.

— Днес май нямам хъс — поклатих глава аз, теглейки карта.

— Спортен хъс ли? Ами че ти спиш, Нед. И ако я караш в същия дух, до утре следобед ще съм си върнал гаранцията. След това можеш да вървиш по дяволите, ако искаш. Ама съм обещал на съдията.

Усмихнах му се.

— Притеснявам се за Ели.

— Виждам, синко, но според мен всичко ще бъде наред. Момичето може да се оправи само без грешка.

— Тя се опита да ми помогне, а аз я вкарах в беля. Искам да пипна Стратън. Бях сигурен, че този път няма да ми избяга.

— Знам, синко. — Сол сложи ръка върху моята. — И според мен все още имаш възможност да го направиш. Нека ти кажа някои неща за типове като Денис Стратън. Знаеш ли къде е тяхната слабост? Винаги си мислят, че са най-голямата риба във вира. Но можеш да ми вярваш, Нед, че винаги има една, която се оказва малко по-голяма. — Той ме погледна право в очите. — Но първо трябва да направиш нещо по-важно.

— Какво? — усмихнах се аз. — Сделка ?

— Не, говоря за баща ти, синко…

— Причината да сме в тази каша е точно моят блестящ баща — отвърнах, издърпвайки ръката си изпод дланта на Сол. — Ако той не се беше намесил, сега щяхме да имаме човек, който да свидетелства срещу Стратън. Нито за миг не мога да си представя, че е действал, подтикван от благородни чувства.

— А аз смятам, че е действал по единствения начин, който е познавал. Човекът е болен, Нед. Господи, Нед, четворката …

— Какво?

— Пропусна ми четворката пика. Ти не мислиш, Нед.

Погледнах си картите и се уверих, че умът ми в момента е на светлинни години от играта.

— Трябва лично да се грижиш за своите работи, синко — продължи Сол. — Нещата със Стратън ще се наредят така или иначе. Но докато работиш по това нещо — добави той, подреждайки картите си, — може би ще успея да ти дам едно рамо.

— За какво става дума, Сол?

— Играй, синко… Става дума за рибата. По-късно ще говорим.

Играх десетка каро.

— Ритъм — Очите на Соли проблеснаха тържествуващо и той си свали картите. — Та ти не оказваш никаква съпротива! — Той придърпа листа с точките. — Ако ще я караме така, по-добре да те пусна да се върнеш в затвора.

Уини, камериерката на Соли, се появи и каза, че имаме гост. На две крачки след нея вървеше Ели.

Скочих от стола.

— Ушите ти сигурно горят, мойто момиче — усмихна се Соли. — Я го виж твоя приятел. Толкова се притеснява за теб, че не може да играе карти като хората.

— Прав е — казах аз и я прегърнах. — Как мина?

Тя сви рамене и приседна до масата.

— Може да се каже, на ръба на провала. Супервайзърът предприе необходимите мерки. Докато не оправим тази работа, аз съм под дисциплинарно наблюдение.

— Може би все пак ще си запазиш работата, а? — запитах аз с надежда.

— Вероятно — сви рамене Ели. — Но зависи от едно нещо…

— От какво? — Помислих, че става дума за някоя бюрократична процедура.

— От нас — отвърна тя. — Трябва да пипнем Денис Стратън.

Стори ми се, че не съм я чул добре. Седях срещу нея и я гледах неразбиращо.

— Ти каза „от нас “.

— Да, Нед — кимна Ели и на устните й заигра едва забележима усмивка. — От мен и от теб.

Но преди това Ели трябваше малко да се поразрови. И то не къде да е, а в света на изкуството. Какво, по дяволите, означаваше тая игра с картината. С тази на Гом.

Имаше безброй начини да се проучи даден художник. Дори и такъв, за когото почти не бе чувала. А на това отгоре бе починал преди сто години.

Тя влезе в интернет, но информацията за този художник там бе извънредно оскъдна. Художникът бе живял абсолютно незабележимо. Нямаше никаква биография. Тогава тя насочи вниманието си към „Бенезит“, огромната енциклопедия за френските художници и скулптори. Мъчеше се да се оправи с френския. Но и там нямаше почти нищо. Роден през 1836 година в Кламар. Известно време рисува в Монмартър, прави изложби между 1866-а и 1870 година в престижния „Салон дьо Пари“. След което изчезва от редиците на художниците. Картината, която бе открадната — Стратън дори не бе представил иск пред застрахователите, — се наричаше Faire le Ménage, тоест Къщна работа. Някаква перачка гледа в огледало над корито. Ели не можа да намери никакви данни за това платно — то не бе включено в списъка.