Джеймс Патерсън - Спасителят

— Ти все още не знаеш, нали? — Той поклати укорително глава.

В очите ми пареха сълзи.

— Бе откраднато нещо друго — каза Морети. — Нещо, което не влизаше в първоначалния пазарлък.

Ели бе втренчила поглед в мен.

— Гом — каза тя.

— Поздравления! — изръкопляска Морети. — Знаех си, че ако остана още малко, няма начин да не чуя нещо умно.

Ели продължаваше да ме гледа.

— Гом не влиза в интересите на колекционерите. Никой не би убил за такова нещо.

Морети сви рамене.

— Опасявам се, че стана време за адвокат, Ели. — Наперената усмивка на агента от ФБР се върна. — Нищо от това, което казах, няма да може да се използва срещу мен. Ще се наложи да го докажете, в което силно се съмнявам. Пистолетът, Ансън… всичко това са косвени улики. Стратън ще ме защити. Съжалявам, че ви развалям настроението, но скоро аз ще си пия маргарита на плажа, а ти ще попълваш бланки до пенсия.

— А това косвено доказателство ли е? — попитах аз и забих с всичка сила един юмрук в устата му.

Той едва се задържа на крака. От разкървавената му уста покапа кръв.

— Това е за Мики и приятелите ми — казах аз и отново го треснах в челюстта. Този път го свалих на пода. — А това е за Дейв.

След пет минути две полицейски патрулки забиха спирачки пред входа. Вътре нахлуха четирима полицаи и Ели им обясни какво се бе случило. След това се хвана за телефона да обяснява на ФБР. Лампите навсякъде светеха. Полицаите водеха агента надолу по стълбите. Неповторим миг!

— Хей, Морети — подвикна Ели. Той се обърна. — Никак не е зле за един агент изкуствовед, а? — намигна му тя.

Гледах как го отвеждаха и си мислех, че цялата работа сега ще се разнищи за нула време. Не можеше и да бъде другояче. Морети нямаше друг избор освен да проговори.

И точно в този миг започна новият филм на ужасите.

От спряла срещу дома на Ели кола от другата страна на улицата излезе мъж, пъхнал ръка в джоба на сакото си.

Виждах много ясно какво става. Човекът просто мина покрай патрулките със светещите буркани, ръката му се показа изпод сакото и той се приближи плътно до Морети, притиснат от двама полицаи.

Последваха два гръмки изстрела в гърдите на агента.

— Неее! — викнах аз и излетях навън.

После, щом се приближих, гласът ми омекна до ужасен шепот:

— Тате, не…

Току-що бях видял баща ми да убива специален агент Джордж Морети.

Супервайзърът от ФБР Ханк Коул се любуваше на небето над Маями от прозореца на кабинета си. Под него се разстилаше същата дълбока и безкрайна синева на морето. Няма нищо общо с Детройт, каза си супервайзърът. Или пък с Феърбанкс. Запита се дали в Аляска има голф игрища. Коул знаеше, че трябва да спаси някои неща от тая бъркотия тук. И то без да се бави, ако искаше да запази тази екзотична титла пред името си и да се радва на същия този изглед още дълго време.

На първо място, неговата служба бе провела широкомащабно и общонационално издирване на погрешен човек. Добре, случва се все пак. Всеки би могъл да види, че Кели напълно отговаряше на всички условия. Да, обаче след това поелият случая агент от ФБР изведнъж обвинява шефа си, че се е опитал да я убие в дома й, за да прикрие факта, че той е главният актьор в цялата тази работа . И изведнъж Морети получава два куршума в гърдите пред очите на смаяните ченгета.

И то от кого? Коул ядно смачка лист хартия в шепата си. От бащата на първоначалния заподозрян!

О, той вече бе пътник! Коул стисна зъби. Журналистите си умираха по такива драми. След това пък щеше да се проведе вътрешно разследване. Бюрото щеше да къса жива плът от плътта си. Коул усети болка в гърдите — може би това бе началото на сърдечен удар. Ама откъде този късмет?

— Помощник-директор Коул?

Коул обърна гръб на гледката и съсредоточи вниманието си върху заседанието.

Около дългата маса бяха насядали Джеймс Харпъринг, местният юрисконсулт на Бюрото, Мери Рапапорт от местната прокуратура и Арт Фик, новият агент на мястото на Морети.

А освен тях и самият виновник за евентуалния му сърдечен удар, специален агент Ели Шъртлеф.

— Добре, с какво разполагаме в подкрепа на обвиненията на специален агент Шъртлеф срещу Морети? — опита се да попита спокойно Коул.

— Историята на пистолета — обади се Фик. — И пряката връзка на Морети с Ърл Ансън. И добрата детективска работа. — Той кимна към Ели. — Обаче по-косвено от това, здраве му кажи.