Джеймс Патерсън - Спасителят

— Освен това разполагаме и с показанията на Франк Кели — допълни Ели.

— Показанията на престъпник рецидивист, който имал зъб на убития! — Адвокат Харпъринг сви рамене. — Би могло да издържи, ако може да се издири пряка връзка между двамата.

— Разполагаме с около четиридесет и осем часа — натърти Коул — преди някой от Вашингтон да дойде и да поеме случая. Така че ако трябва да вярваме на версията на специален агент Шъртлеф, каква позиция трябва да заемем спрямо Стратън? Можем ли да го свържем с Морети по какъвто и да е начин?

— Контактите на Морети със Стратън биха били разбираеми — намеси се Харпъринг. — Той е бил агентът, отговарящ за този случай.

— Ами за контактите им преди да откраднат картините?

— Морети е бил професионалист, сър — каза Фик.

— По дяволите! — разгневи се Коул. — Ако на Морети не му е бил чист косъмът, искам това да се разбере. На Стратън също. Така че заради събралата се тук група, както и заради кариерата ви, специален агент Шъртлеф — той хвърли поглед към Ели, — бихте ли ни разказали още веднъж как стана така, че специален агент Морети се озова в къщата ви?

Ели вече не можеше да прикрие напрежението си. Тя отново им разказа за връщането на Нед от погребението на брат си и онова, което му бе казал баща му. Добави и признанието на Лиз Стратън. Как двамата с Нед му устроили капан, след като тя проследила откъде идва пистолетът. Опитваше се да овладее гласа си, който на моменти потреперваше.

Колкото и да бе невероятно, тя почувства, че донякъде й повярваха.

— И от колко време вие и този тип Кели… си сътрудничите по този въпрос? — попита Койл.

— Откакто се предаде. — Ели преглътна с усилие и сведе глава. — А може би малко по-рано.

— От по-рано ли? — Коул обиколи с поглед масата, сякаш искаше някакво обяснение.

Ели набра кураж и продума, макар и плахо:

— Мога да го съборя! Стратън, искам да кажа.

— Вече стъпвате по толкова тънък лед, специален агент Шъртлеф, че всеки момент може да хлътнете във водата — изгледа я унищожително Коул.

— Мога да го съборя, сър — повтори Ели, този път с по-твърд глас.

С присвити очи Коул се взря в нея. Тя погледна дали Харпъринг и Фик не се подхилкват самодоволно. Не, бяха съвсем сериозни.

— Добре — въздъхна накрая Коул. — И как ще стане това?

— Той смята, че у нас има нещо, което той иска — каза Ели.

— Онази картина ли? — закима разбиращо Коул. — Как се казваше? А, да, Гом. Та какво ще правите с нея?

— Още не знам, сър — призна тя, — но Стратън не е наясно, че и ние сме в неведение.

Коул вдигна поглед към Харпъринг и Фик. Около масата се възцари напрегната тишина. Сетне попита:

— Вие сте учили за следовател по измами и кражби на произведения на изкуствата, нали така, специален агент Шъртлеф?

— Да, сър — кимна Ели. Много добре знаеш, че е точно така! , отбеляза мислено.

— Значи смятате — долепи длани една до друга Коул, — че имайки предвид обучението ви, ще проявя самоубийствена инициатива, за да ви позволя да свършите такава работа, и то след всичко, което направихте. Прецакате ли се, това по принцип ще означава да пратите остатъците от кариерата ми на боклука.

— Моята също, сър — погледна го Ели право в очите.

— Точно така — кимна супервайзърът и погледна към Фик и Харпъринг.

— Нещата в момента изглеждат такива — намеси се адвокатът, — че ако Стратън се измъкне, ще трябва да чистим боклуците от най-голямата бъркотия от Уотъргейт насам.

Коул разтриваше енергично слепоочията си:

— Просто за да се намираме на приказка, да ви попитам: специален агент Шъртлеф, какво точно ще ви трябва, за да свършите тази работа?

— Бих искала да се разчуе, че Морети не е казал нито дума за Стратън. Че аз съм свалена от това дело. И че Вътрешен отдел ме разследва.

— О, това няма да бъде никак трудно — кимна Коул.

— И още нещо — продължи Ели, след като така и така бе стъпила в огъня.

— Какво има още? — погледна я отчаяно супервайзърът.

— Това може би ще бъде малко нередно, сър…

— Да бе, защото до този момент всичко върви като по книга! — избухна Коул.

Ели пое дълбоко дъх.

— Ще ми трябва и Нед Кели, сър.

Двамата със Соли играехме на карти. Бяхме седнали навън до басейна, под навеса на съблекалните. Беше ми заповядано да не мърдам от къщата, докато ролята ми в онова, което се бе случило в дома на Ели, не се изясни напълно.

Бях нарушил правилата на гаранцията, притежавайки огнестрелно оръжие.