Джеймс Патерсън - Спасителят

Излъга го, но не изцяло.

— Какво точно ти трябва? — попита я по-сериозно приятелят й.

— Ами да видя имената на обвиняеми, на ищци… — започна да изброява Ели предпазливо. Продължи, затаявайки дъх: — Особено на агентите, работели по случая, Гейл… Ако, разбира се, можеш да включиш и това.

На другия ден Ели почука на вратата на Морети. Завари шефа си, задълбочен над някаква папка. Той неохотно й махна да седне, промърморвайки:

— Някакъв доклад ли?

Отношенията й със специален агент Морети напоследък бяха тръгнали от зле към по-зле. Явно след ареста на Нед се чувстваше изместен от някакво си дребно агентче, което изведнъж се оказа в центъра на събитията.

— Занимавах се с една работа — започна Ели, без да сяда. — И излезе едно нещо, с което не знам какво да правя. Става дума за картините.

— Добре де — Морети се облегна в стола, отмествайки папката настрана.

— Нед Кели спомена нещо. — Ели най-сетне седна на предложения й стол, слагайки папката на коленете си. — Знаеш, че отиде до Бостън за погребението на брат си.

— Да, аз също исках да си поговорим малко за него. — Морети кръстоса крака.

— Там той говорил с баща си. И той му намекнал, че знае кой е доктор Гаше, макар че това е малко като гръм от ясно небе, сър.

— Кой на кого намекнал? — наведе се рязко напред шефа й.

— Бащата на Кели подхвърлил на сина си — отвърна Ели. — Нещо повече, той му дал да разбере, че доктор Гаше е човек от правоохранителните органи, тук .

Морети присви очи.

— Откъде бащата на Нед Кели разполага с такава информация?

— Нямам представа, сър — отвърна Ели. — Ето това искам да разбера и аз. Обаче изведнъж започнах да се питам защо полицията на Палм Бийч не предприе никакви действия по връзката на Стратън с Тес Маколиф, за която ви казах. Вие предадохте ли им я?

Морети кимна:

— Разбира се.

— Познавате Лоусън, който е шеф на детективите, нали? Винаги съм имала съмнения спрямо него.

— Спрямо Лоусън ли?

— Три пъти съм ходила в дома на Стратън и трите пъти съм заварвала там Лоусън — продължи Ели.

— Е, и какво от това, специален агент Шъртлеф?

— Проверих и „трийсет и двойката“, използвана от Лиз Стратън — каза Ели, без да обръща внимание на подмятането. — Знаете ли откъде е този пистолет? Откраднат е бил от склада за улики в полицията.

— Нали не мислиш, че не се сещам накъде биеш с всичко това? Набра точки с ареста на Нед Кели и сега се опитваш да станеш ченгето на века! Нали бяхме постигнали споразумение? Доколкото това засяга Бюрото, случаят с тези убийства е разрешен. Балистична експертиза, мотив — всичко е бетон

— Аз обаче говоря за картините. — Ели го гледаше право в очите. — Помислих си, че няма да е зле да чуя този старец със собствените си уши. Ако нямате нищо против?

Морети сви рамене.

— Бих могъл да изпратя наши хора оттам.

— Нашите хора не са в час с тази работа и не знаят какви въпроси да задават — парира го Ели.

Морети не отговори. Скри лице зад дланите си и явно се замисли.

— Кога смяташ да тръгнеш?

— Утре сутринта — отвърна Ели. — В шест. Ако старият е толкова болен, колкото чувам, по-добре да съм при него веднага.

— Утре сутринта — кимна Морети унило, сякаш премисляше нещо друго. След това я погледна решително, като че ли вече бе решил как да постъпи.

— Гледай да бъдеш по-внимателна — усмихна се той. — Нали си спомняш какво стана последния път, когато отиде там?

— Не се безпокой — усмихна се и Ели. — Каква е вероятността такова нещо да се случи два пъти подред?

Вечерта Ели навлече една стара тениска, взе си душ и се вмъкна в леглото около единадесет.

Бе уморена, но и странно напрегната. Не включи телевизора. Почете за Ван дер Хайден — холандски художник от седемнадесети век, но през повечето време се улавяше, че се взира в празното пространство пред себе си.

Бе разбрала каквото искаше и сега въпросът се свеждаше само до това какво да прави по-нататък. Накрая изгаси лампата и придърпа чаршафите до брадичката си. Нямаше начин да заспи. Обърна поглед към часовника. Бяха минали двайсет минути. Тя се заслуша в тишината на къщата.

Изведнъж откъм хола нещо като че ли изскърца. Ели замръзна и затаи дъх. Самият под поскърцва или някой се е вмъкнал през прозореца. Тя обикновено го оставяше отворен заради ветреца.

Отворила широко очи, тя се ослушваше, не смеейки да помръдне.

Настана пълна тишина.

После проскърцването отново се чу.